Пекин
Йордан Палазов
пратеник на "Стандарт"
Минути след финала на плувния маратон Петър Стойчев щъпуркаше бос по плочките на гребния комплекс в Шуи. Плувецът беше доволен от 6-ото място, но и малко разочарован. Оказа се, че до последния момент той е мислел, че е първи.
- Доволен ли си от шестото място или си разочарован, че не взе медал?
- Може да звучи смешно, но в последните метри мислех, че съм първи. Не виждах другите плувци вляво от мен, защото дишах надясно. Тръгнах да ги изпреварвам. Гледах маркерите и 250 м преди финала, мислех, че атакувам титлата. Имаше плувци на моята линия, но бяха от лявата ми страна. Не виждах тези, които се бяха откъснали. Може да звучи странно на хората, но когато си във водата, очите са ти буквално на 4-5 сантиметра над повърхността и когато има дори малки вълни, нищо не се вижда. Когато вдигах поглед, виждах жълтия финал пред мен. Не бях наясно, че има други плувци. Чувствах се много добре, но на 50 метра преди финала има коридор и когато влязох в него, видях, че не съм първи. Определено ми стана много тъпо. Имах още сили и ги пазех да победя руснака, който беше до мен. След като видях, че съм извън медалите, вече определено ми бе все едно какво ще стане. Просто в този момент нямах правилната информация, което не ме оправдава.
- Можеше ли да решиш състезанието по друг начин
- Може би трябваше да направя по-ранна атака. Съдиите бяха навсякъде, но какво от това. Американецът ме удари няколко пъти без да му кажат нищо. Уцели ме с лакът в носа. Свалиха ми шапката още на първата обиколка.
- А доволен ли си от времето?
- Само за информация - квалификацията, която беше на същото място я спечелих с 1.59:11 часа, а сега плувах 1.52.
- Дъждът попречи ли ти?
- Не, нищо не промени. Просто беше намокрил предишната вечер, това е. Капеше леко. Съжалявам, че не успях да се преборя за медалите. Мислех, че имам шанс. Но все пак става въпрос за плуване – спорт, в който България няма финал при мъжете. Сега се класирах шести. Представянето, поне според мен, е уникално.
- Ще се състезаваш ли и на олимпиадата в Лондон след 4 години?
- Какъв Лондон ... Много е далеч. Винаги съм планирал кариерата си стъпка по стъпка. Никога не съм си поставял задачи за 4-5 години напред, защото не звучи сериозно.
- Все пак продължаваш да плуваш, нали?
- Ами трябва да приключа сезона. Защото, въпреки че вече спечелих Световната купа, правилникът изисква участието ми на последното състезание. То е в Мексико на 18 октомври за Гран при, един от дългите маратони. Преди това има няколко 10-километрови старта в Китай, Хонг Конг, Сингапур. Ще помисля дали да участвам. Буквално две седмици по-късно започва европейското първенство в Дубровник, на което още се чудя дали да се пусна.
- А ще се бориш ли за Световната купа и догодина?
- Трябва да преценя как ще се завъртят нещата със спонсорите и всичко останало. Видях, че са направили етапи в Нова Зеландия, Австралия. Дестинации, за които цените на билетите са много високи. Немислимо е без подкрепа. Знаете, че аз не получавам такава от никоя организация, а М-Тел стои зад мен вече 7-8 години. Определено благодарение на тях днес България има тези резултати, колкото и смешно да звучи. През 2001 г, когато бях изпаднал в затруднение след атентатите в Щатите и вдигането на цените на билетите, единствено Тодор Батков ми помогна. Останах в плуването и ето че днес станах шести, макар че определено имах сили за по-добър резултат. Чувствах се много добре в последните дни преди състезанието. Пак казвам – съжалявам. Можех да стана и пети, но ми беше вече все едно.
- Кой те поздрави след финала.
- Още не съм си включил телефона. След малко ще се обадя на съпругата си Ася.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
