Едно семейство, което държи четирите най-важни пояса в бокса. И промени из основи схващането за боксьорите като лоши момчета, минали през наркотици, кофти жени, бой в гетата и приемане на исляма най-често по време на престой в затвора. Владимир и Виталий нямат нищо общо с това - традиционалисти, с уравновесен живот и силно семейно чувство. Както и добро възпитание - доколкото думата се връзва изобщо с човек, който пребива до безсъзнание съперниците си на ринга. Арабски шейхове им предлагат милиони, за да сблъскат ръкавици на ринга, но без успех - клетвата на майка им Надежда да не се бият е по-силна от всякакви суми. Братята, приличащи на близнаци въпреки петте си години разлика, са се били единствено в детството и всичко ще остане там. Сега са много близки, далеч от обичайното съперничество между две силни момчета.
Детството им минава в класическа соцобстановка. С култ към кока-колата, плакати на Арни, Сталоун и все още неподиграваният от цял свят Чък Норис. Виталий е първият от двамата, който отива в Щатите. "Бях в тотален шок. Не можех да разбера защо хората са така приятелски настроени. Те бяха по-добри дори от тези в Русия! Добра храна, красиви плажове. Бях като малко дете във всяко отношение. Винаги съм си мислел, че има само един вид сирене. Просто имаше едно нещо, което наричахме сирене. А в магазина там видях стотици видове сирене! Беше невероятно. Устата ми стоеше отворена. Когато се прибрах вкъщи, всички искаха да знаят какво е в САЩ. По онова време за руснаците беше по-лесно да пътуват до Луната, отколкото в САЩ", спомня си Виталий.
А Владимир казва: "Той ми донесе специален подарък - бутилка кока-кола. В Съветския съюз всички бяха чували за кока-кола, но никой не я беше опитвал. Бях толкова щастлив, не бях на себе си".
По женския въпрос двамата имат различно поведение. Виталий е съвсем семейно закрепостен, и то години. Баща е на три деца и е щастливо женен от 17 години. Владимир от време на време пуска сантиментални закани като следната: " Имам мечта - един ден да направя Виталий щастлив и да му дам званието, което аз нося - чичо. "Чичо Виталий" ще му отива. Това ще стане някой ден", кълне се по-малкият брат. В същото време никак не дава изгледи за това. Често сменя мацките, а философията му е на полюс, обратен на семейния: "
"Аз ловувам жени, за мен те са като дивеч. А се знае, че от най-дълбока древност мъжете са били ловци! Обичам да заговарям непознати жени.
Най-добре е, ако първо ми откажат
Едно "не" е истинско предизвикателство. Тогава започва ловът, преследването", казва Владимир.
Един от най-бляскавите му трофеи е хубавата жена Джулия Робъртс, който той отстрелял при снимките на "Бандата на Оушън". "Тя първо ме гледаше доста странно до момента, когато на едно парти я поканих на танц. Реехме се над паркета, а още усещам как ръцете й галят гърба ми. След това всичко тръгна като по вода", хвали се Владимир Кличко. Най-дълготрайната му връзка - цели три години, е с друга - манекенката Диана Ковалчук, с която живя заедно в Ню Йорк. Преди по-малко от месец боецът се сгоди - неофициално и според клюките. Сърцето му отмъкна холивудската звезда Хейдън Пенетиер. Той и блондинката на няколко пъти късаха, но явно между тях има нещо повече, тъй като винаги се връщат един към друг. "Малко хора са в течение на плановете на Хейдън и Владимир, а и двамата не искат връзката им да предизвиква сензации в клюкарските рубрики", казва познат на двойката пред списание Us Weekly и допълва, че двамата вече обмислят датата на сватбата си. Това, което обаче най-вероятно ще попречи на евентуална и щастлива връзка помежду им, е тоталното разминаване на графиците им - те рядко успяват да изкарат повече от един уикенд заедно. "Кличко няма да се ожени за нея. Ергенският живот му харесва прекалено много, за да се обрече на семейство и деца - поне за момента", издаде източник, близък до Владимир.
Чернобил бележи страшно детството и на двамата. "Живеехме само на 100 км от мястото на инцидента, близо до летище в Киев, във военна база, където баща ни работеше. Помня хеликоптерите и самолетите, които не спираха да кацат и да излитат. Отиваха в Чернобил, за да спрат радиацията с олово. Баща ми беше един от първите хора на мястото. Той прекара месеци там, за да работи по почистването", разказва Виталий. А Владимир си спомня още: "Когато колите и военните машини се върнаха от Чернобил, ги миеха точно до къщата, в която живеехме. Водата, която използваха, ставаше на големи локви. Аз, брат ми и всички наши приятели играехме точно в тези локви, правехме си кораби от хартия. По това време никой не знаеше колко сериозен в действителност е проблемът с радиацията. След това обаче всички деца от моето училище бяха евакуирани и изпратени край Азовското море в Южна Украйна. Голяма част от града беше опразнена. Но Виталий остана".
Баща им умира преди 2 години от рак в резултат на досега си до Чернобил, категорични са докторите.
Никога не съм плакал толкова
казва Виталий. Страха от аварията Владимир преодолява с особения туризъм, който в момента привлича авантюристите в местността.
"Преди няколко седмици отидох в Чернобил за първи път. Трябваше да видя това място. Носиш измервател за радиацията и има правила къде може и къде не може да ходиш. Радиацията трудно се разбира - не можеш да я подушиш, да я почувстваш, не е топла или студена, не можеш да я видиш във въздуха, но все пак си остава. Отидох в едно училище, където една от класните стаи бе оставена така, както е била на 26 април 1986 г. Беше зловещо, като в машина на времето - всичко изглеждаше така, както беше в съветските времена, с всички книги, които имаше в моята класна стая, когато бях дете. Дневникът на учителката бе отворен на 25 април, което беше петък. Експлозията стана в събота", разказва Владимир Кличко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
