На "Ел Класико" с роза и скъсан екип на Ицо

Христо Касалийски
пратеник на "Стандарт"

Барселона. Какво е да видиш "Ел Класико" на живо? Какво е да усетиш тръпката от мача, който решава титлата в Испания? Трудно е да се опише с думи. Човек трябва да го изпита. Група от 25 българи имаха щастието да видят Кристиано Роналдо и Лионел Меси в действие, въпреки че вторият беше бледа сянка на себе си. Нашенците изпълниха своята мечта благодарение на инициативата на Еврофутбол "На футбол в ЕВропа с ЕВрофутбол".

Голяма част от пътниците в самолета за каталунската столица се бяха запътили за големия мач. Нашенци усетиха духа на "Ел Класико" още на летището в Барселона. Там всеки втори човек беше с фланелка на каталунците. Час преди началото на дербито пред митичния "Ноу Камп" се събра целият пъстър свят. Българската група се сля с агитки от всички континенти. Най-екзотични бяха феновете от Перу, Еквадор, Мароко и Япония.

Очаквахме, че да влезем заедно със стоте хиляди фенове ще е трудно и бавно. Нищо подобно. Пропусквателният режим беше перфектен - без чакане и хабене на нерви. Спирани за проверка бяха единствено запалянковците с раници. Не видях нито един от така характерните за родната картинка ултраси с качулки. Бързо разбрах защо публиката тук не подлежи на щателна проверка: 90% от феновете са с клубни карти. Освен това вместо с бомбички мъжете на стадиона влизаха с роза в ръка. Оказа се, че днес (б. а. - понеделник) в Барселона честват Деня на Св.Жорди - пазителят на Каталуния. На този празник мъжете подаряват цвете на жените, а те пък им връщат жеста с книга. Така станах свидетел на нещо, което се вижда веднъж в живота - на стадиона с роза в ръка!

За 30 минути празните трибуни се напълниха. Не ми се вярваше, но наистина в Барселона хората отиват на мач като на театър. Редом до тийнейджъри и родители с деца седяха баби на по 70 години и отгоре. Всички бяха усмихнати, не спираха да подкрепят отбора си независимо от резултата. Единствената неприятна ситуация на стадиона не бяха двата гола на "белия балет", а проливният дъжд, който се изсипа преди края на първото полувреме. За да потърсят подслон, хората от долните редове хукнаха нагоре и седнаха на стълбите, което пък изнерви запалянковците отгоре. Пиротехника, бомбички и враждебни настроения, каквито сме свикнали да гледаме на мачовете между ЦСКА и "Левски", просто не съществуваха. Каталунците си изкараха яда, замеряйки Роналдо
с хартийките, които служеха за хореография.

След края на мача стадионът се изпразни толкова бързо, както и се напълни. Иначе да комуникираш с каталунците на английски език се оказа голямо изпитание. Като попиташ "Ду ю спик инглиш", отсреща отговаряха със "Си". Повечето от тях разбираха въпросите, но отвръщаха на испански. Тези пък, които говореха английски език, също като нас се оказаха туристи. Трябва търпение и известна доза хумор.

Иначе Барселона беше оприличена от българската група на "Ел Класико" - трудно е да се опише с думи, човек трябва да го е видял и усетил. Един от щастливците, който пътува до каталунската столица, беше Томи Дончев. Късметлията изтеглил билета по време на мача на звездите по баскетбол и ЕВрофутбол сбъдна мечтата му да гледа на живо любимия си отбор.

"За първи път гледам мач в чужбина. Барселона е страхотен град, но най-много ми хареса стадионът. Пък освен това победи и любимият ми отбор. Изкарвам си страхотно и отново бих опитал своя късмет", сподели Томи.

Освен него за каталунската столица заминаха футболният отбор "Евротур", който спечели четвъртия футболен турнир на "Еврофутбол", както и късметлии, играли с фиш на стойност над 6 лв. в българския букмейкър.

И накрая - няма как да се мине без Христо Стоичков. Убедих се, че за феновете на "Барселона" той е вечен. По време на мача мярнах фен със стара изпокъсана фланелка на Христо Стоичков. Отидох при него, заговорих го на английски и му казах, че екипът му е много хубав. Без да знае, че съм българин, запалянкото отговори, че фланелката му е много скъпа, защото е на една от най-големите клубни легенди.