Събота,

Българките, с които се гордеем

От: Стандарт -
Българките, с които се гордеем
A
A
A
  • Трите ни титли са коктейл от здрав кьотек, хъс, но и много чар в най-красивия и само женски спорт
  • Всички медали са заслуга само на нежния пол, макар и в някои от най-мъжките дисциплини

На Олимпиадата в Токио България показа мускули и записа най-доброто си представяне от Сидни (2000) насам. На Игрите преди 21 г. се радвахме на пет олимпийски титли, шест сребърни и две бронзови отличия, което ни отреди 16-о място в крайното класиране по медали. Сега сме 30-а сила в света с три златни, един сребърен и три бронзови медала.Еуфорията е оправдана, защото българите не успяха да извоюват нито едно злато на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г., както и преди това в Лондон (2012). В Атина (2004) имахме двама шампиони, 1 сребърен и 9 бронзови медала. В Пекин (2008) Румяна Нейкова "изгреба" единствената ни титла, а борците добавиха едно сребро и три бронза.За успеха в Сидни обаче заслугата беше на инерцията от соца, когато спортът беше много повече от национален престиж. Там шампиони станаха стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, които вече бяха постигнали световно ниво още преди падането на Тато. Победата в тройния скок на Тереза Маринова също беше плод на старата школа, както и титлата на щангиста Гълъбин Боевски. А борецът Армен Назарян вече беше взел една титла в Атланта като състезател на Армения.Иначе представянето в Токио отприщи вълна от шеги, че за следващите Игри в Париж е най-добре да пратим само жени. Сега всички медали са заслуга само на нежния пол, макар и в някои от най-мъжките дисциплини като бокс, борба и карате.   Трите ни титли са коктейл от здрав кьотек, хъс, но и много чар в най-красивия и все още само женски спорт. След победите на каратистката Ивет Горанова и боксьорката Стойка Кръстева дойде и голямата радост от триумфа на грациите от ансамбъла, наричани вече "диамантените момичета", защото надминаха по успех "златните гимнастички" от предишното поколение.Антоанета Костадинова, която взе сребро в стрелбата, пое щафетата от Мария Гроздева, която в Токио стреля за последно.Бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова пък донякъде потвърдиха традициите ни в борбата, където мъжете доста се изложиха.Сега отново ще видим голямо и ентусиазирано потупване по рамото, снимки и похвали за олимпийците ни от първите хора в държавата.В същото време, ако погледнем в програмите на партиите от новия парламент, спортът е последна грижа.Затова и надеждите за още по-добро представяне на следващите Игри в Париж след 3 г. изглеждат повече химера, отколкото закономерност.

Ивет получи поклон от сенсея си

  • Горанова държи единственото злато по карате

"България над всичко!"Това бяха първите думи на "златното" ни момиче Ивет Горанова след завръщането й на родна земя. Ако България няма други уникални шампиони, то Ивет Горанова затъмнява всички. Тя държи единственото злато, което преди това не е било част от състезания на олимпиада и след това най-вероятно също няма да бъде.Причината за вкарването на дисциплината карате "комите" в Токио 2020 е свързана с това, че държавата домакин има право да определи четири спорта, в които да се състезават спортисти и които никога не са били олимпийски. Вероятността каратето отново да стане олимпийски спорт след три години, когато ще се проведе следващата олимпиада, е слабо вероятна, тъй като то не сред силните страни на страната домакин. Затова и медалът на Ивет е особено ценен."След като видях радостта на хората, разбрах какво съм постигнала. Искам да поздравя всички българи и останалите момичета, които взеха медали", заяви шампионката.Тя сподели, че златото е било единствената перспектива, с която е заминала за олимпийските игри и е била убедена в успеха си. "Последният месец и половина силно вярвах, че ще спечеля златния медал. Това беше и целта ми. Отидохме, подготвихме се на 100% и показахме, че можем да го спечелим".Нейните притеснения са, че оттук нататък от нея всички ще чакат злато на световни или европейски първенства. Дори и да не покрие тези очаквания, тя спечели огромно признание за България и себе си. Да не говорим за пиетета към спорта на десетки деца - в родната й Долна Митрополия я посрещнаха малките спортисти, които чакат изява. И които, евентуално, могат пак да спечелят злато, ако олимпиадата върне каратето в своите спортове.Когато Ивет се завърна в тренировъчната зала само няколко дни след историческия златен медал на Олимпийски игри, тя бе посрещната от президента на плевенския клуб "Петромакс" - Сенсей Русалин Русалинов, който е и вицепрезидент на федерацията по карате."Аз не съм се кланял на никого до момента. Но настъпи мигът да се поклоня на ученика си, това е знак на приемственост", направи емоционалния жест Русалинов.Ивет Горанова е родена на 6 март 2000 година в Плевен. Състезава се за спортен клуб "Петромакс". През 2018 година става трета на световното първенство в Мадрид в категория до 55 килограма и трета на Европейското в Гуадалахара в същата категория. На следващата година печели златен медал на Европейските игри в Минск, Беларус. За да се стигне до 5 август, 2021 година, когато Ивет постига най-големия си успех в кариерата като стана едно от златните момичета на България.Ивет Горанова получи поздравления и от своята адашка Ивет Лалова: "13 години не бяхме чували българския химн на Олимпийски игри, а твоят път започва сега. Златна си, Ивет Горанова!", написа най-добрата ни състезателка в спринтовите дисциплини в Инстаграм. Двете отпътуваха заедно от Токио.За разлика от състезателите ни в атлетиката, шампионката Ивет Горанова в категория до 55 кг на карате "комите?" е само на 21 години и бъдещето е пред нея. За съжаление, нейният спорт не е включен в програмата на Игрите в Париж.

Доброто тесто, от което е Стойка

"Едно тесто, не е ли добро брашното, става на трици. Ако е добро, става на тесто".Това коментира бащата на Стойка Кръстева още преди златното ни момиче да отиде на олимпиадата в Токио, да понабие няколко съпернички и да покаже, че е от добро брашно. "Само да ги понатупа и да се връща", пожела майка й.Истината обаче е, че пътят на Стойка Кръстева към олимпиадата е - да не казваме трънлив, защото е клише, но осеян с препятствия.Пътят й към спортния Олимп започва от Добрич, където талантът й е забелязан. "Първата ми класна Гергана Генчева е казала на първия ми треньор Стефан Петков, който обикаля по училищата и събира деца, че има едно момиче със спортни качества. Съвсем случайно се запознах с треньора. Тъй като обичах да играя футбол и всички момчета от квартала бяха в боксовата зала, отидох да видя какво точно се случва там и защо те бягат от футболното игрище. И така 22 години. Доста по-късно сложих боксовите ръкавици. Днешната младеж иска всичко да се случи веднага, на момента, а тогава нещата бяха по-различни. В самото начало получих подкрепата на родителите си, но после имаше един период, в който в училище бях занижила своите оценки и баща ми каза: "Не, ти повече няма да спортуваш". Но и аз, като другите деца, ходих на тренировки тайничко. Оправих си и оценките", спомня си Стойка.После кариерата й тръгва блестящо, на Игрите в Лондон през 2012 г. стига до четвърт финал, става два пъти европейска шампионка по бокс в различни категории, както и сребърна медалистка в две световни първенства - Астана /2016/ и Ню Делхи /2018/.И точно когато е малко под самия връх, решава да закачи ръкавиците. Но съпругът Борил и треньорът й Борислав Георгиев успяват да я убедят да се върне на ринга. За да вдигне българския флаг на Игрите в Токио.  Двамата с Борил се запознават, когато той учи в Русе и живее в София, а тя обратното.Той си загубил ума по Стойка на стадиона, където тя тренирала дете, а той не свалял очи от нея. Тогава точно приятелството им прераснало в по-сериозна връзка.Когато решават да заживеят заедно, избират столицата. На европейското в София на 12 юни 2018 година Борил й поднесе годежен пръстен, а тя от върха на почетната стълбичка, като шампионка, му каза заветното "Да". Двамата вдигнаха миналата година автентична българска сватба в Тетевенския Балкан, а всички гости бяха в народни носии."Харесвам бокс, но не това ни събра. Събра ни една случайна среща, погледите ни се преплетоха. Казахме си, че ще бъдем гаджета, после дойде финалът на европейското, предложих годежен пръстен, после сватба. Много приятели се шегуват "Тя бие ли те? Слушаш ли я?". По никакъв начин не се притеснявах, че взимам жена-боксьорка. Горд съм, че срещнах точно нея, с нейните черти на характер, воля, всеотдайност, отношения към приятели, роднини", казва Борил.Първата годишнина от най-важното житейско събитие семейство Кръстеви посрещна разделено - тя в далечно Токио, той - пред малкия екран. Лишенията обаче си струват, след като са постигнали голямата си мечта - олимпийския медал. Докато тя отсъства, негова отговорност са и домашните любимци - кокершпаньол и померан, които бяха оставили на село. След огромния успех на Стойка двамата смятат, че трябва да помислят за дете."Когато Стойка е в почивка, обичаме да ходим за риба, а през зимата - на ски. Много често пътуваме из страната", разказва Борил.  Навремето той също спортувал - играл футбол, волейбол, баскетбол, карате, но на любителско ниво.През 2016 г. Стойка отказа участие в най-стария турнир "Странджа". Заради еднаквите фамилии с другата жена национал в категория до 51 кг Станимира Петрова се получи неразбория, която вбеси европейската шампионка от Букурещ 2014 и тя не само не излезе за първата си среща, но написа и гневно писмо срещу федерацията.Ренесансът на кариерата й е истинско чудо, защото трябва да се бори и с тежка контузия на лакътя, както и с допълнително качените 9 килограма, за да може да води пълноценна подготовка."Откакто съм в бокса познавам Стойка. Тя е лицето на българския женски бокс", казва треньорът й Борислав Георгиев.

Златните момичета станаха диамантени

Ансамбълът надмина по успех гимнастичките от предишното поколение Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова са нашите "диамантени момичета"! Наричат ги така, защото надминаха по успех "златните гимнастички" от предишното поколение. Ансамбълът събра 92.100 точки за двете си композиции, които изпълни много силно на Олимпийските игри. Така момичетата на Весела Димитрова се окичиха със златните медали и разбиха хегемонията на Русия в този спорт."Няма по-голямо щастие от това да сме в България, на родна земя. Няма по-голямо щастие от посрещането, което получихме. Знаехме, че страшно много сме зарадвали хората. Мисля, си че момичетата все още не осъзнават каква история написаха. С годините ще го разберат. Успяхме! Победихме! Най-силни сме в света. Най-важното е, че спечелихме в една много силна конкуренция. Всичките ни съперници бяха добре подготвени. Въпреки това имаше отбори, които допуснаха ужасно много грешки. Нашите момичета бяха мотивирани и играха спокойно", каза председателят на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева.Треньорът на ансамбъла Весела Димитрова също беше изключително развълнувана: "България се нуждае от такива примери. Да, щастливи сме, супер. Скачахме, викахме от радост."

Треньорката Филипова: Симона е докосната от Бог

Ани Дякнова - майката на капитана на ансамбъла Симона Дянкова, сподели пред БТВ, че не е могла да гледа изпълнението от вълнение. Но най-голямата й гордост е, че Симона беше знаменосец на България при закриването на Игрите. "Това е велико", каза Ани Дянкова.Дългогодишната треньорка на Дянкова - Филипа Филипова, заяви, че също е била сигурна в успеха и се гордее с представянето на своята възпитаничка. "Симона е докосната от Бога. Това е едно невероятно дете. Аз съм международен съдия и пътувам по всички състезания. А със Симона сме вече 20 години. Тя е откритие на моята майка Мария Чиприянова, 8-годишна си я поех аз, та до 20, допреди да влезе в ансамбъла. Беше изключително диво, щуро и непредсказуемо дете. Нямаше нищо общо с този капитан, който е в момента. Тя се изгради с изключително силен характер, премина през страшни трудности. Безкрайно горда и щастлива съм и винаги съм вярвала в нея", коментира Филипова.

Мадлен игра с жестоки болки в глезена

Истински подвиг е извършила в Токио гимнастичката Мадлен Радуканова. Дъщерята на бившия футболист Милен Радуканов е получила контузия на десния глезен, заради което е изпитвала жестоки болки. "Помолих я да не куца, за да не видят и се обезсърчат останалите момичета. Тя стисна зъби и издържа", разказа пред Нова тв Илияна Раева."Дъщеря ми беше на обезболяващи хапчета още преди първото изпълнение. За решителното второ съчетание на финала вече й биха инжекции, за да издържи", разказа Радуканов, който е е бивш футболист на ЦСКА и "Левски", а като треньор мина и през пловдивския "Ботев".Старши треньорът на ансамбъла ни Весела Димитрова също призна, че именно контузията на Мадлен е бил най-критичният момент в битката с рускините за титлата, но въпреки това нашето момиче устояло.

 

 

 

Стефани има над 100 медала

"Този медал е нашето чудо!", каза Стефани Кирякова. "За тези сълзи сме си мечтали в последните пет години и всяка сутрин сме се събуждали единствено и само с мисълта колко много искаме да стигнем дотук. Имам чувството, че някой след малко ще ме ощипе, ще съм в леглото и ще трябва пак да изживея днешния ден, а това е много страшно. Но е истина и още не мога да повярвам. Благодарим ти, Господи, защото този медал е нашето чудо", добави Кирякова. Стефани е родена на 5 януари 2001 г. в Бургас. Започва да тренира художествена гимнастика през 2006 г., когато е още в детската градина, в клуб "Черноморец" при Ани Бошева. Само на 19 г., тя има над 100 медала и дори не знае точния им брой. Откакто се състезава с ансамбъла на България има спечелени 33 медала. Сега към тях се добавя и олимпийското злато.

 

 

Ерика доволна, че е влязла в отбора

Ерика Зафирова пък е благодарна за решението си да се присъедини към ансамбъла, след като преди това се състезаваше в индивидуалната надпревара. "Аз вече осъзнавам, че съм направила най-правилното решение в спортната си кариера Благодаря ти, Господи, че ми даде тази идея в главата", коментира тя.Родена в Кюстендил, Ерика израства в голямо сплотено семейство с още две сестри - Кристина и Божидара.В София Ерика живее с национала по спортна гимнастика Дейвид Хъдълстоун. Двамата се сгодиха точно преди олимпийските игри и заминаха заедно. Ерика е близка приятелка с друго "златно момиче" - бронзовата медалистка от олимпийските игри в Рио - Ренета Камберова.Именно Ренета става кръстница на Ерика. Подтикната от вярата си, Зафирова взима решението да се кръсти едва през 2018 г., когато е на 19 години."Винаги съм вярвала в Господ, винаги съм искала да бъда кръстена, но чаках подходящия момент. Чувствах, че ще ми бъде в помощ и в живота ми и по този начин аз лично се чувствам някакъв вид предпазена", казва момичето с име на цвете.

Лаура се пали по метафизиката

Лаура Траатс е родена на 13 декември 1998 в София. Започва да тренира художествена гимнастика в клуб "Левски Триадица" на 4-годишна възраст. Бащата на Лаура е холандец. Тя имаше двойно гражданство, но когато стана на 18, избра България пред Холандия, за да може да тренира за националния ни отбор. "Това е голямо предизвикателство. Огромен шанс и голяма отговорност, защото имаме да защитаваме много титли", каза тогава Лаура Траатс.Първото й голямо международно състезание е в Чехия, когато е на 8 години и там печели шампионската титла.Доскоро най-голямата й мечта бе олимпийски медал, но тя вече се сбъдна. Свободното си време Лаура обича да прекарва с най-близките си хора. А с приятеля й Мартин станали гаджета още в детската градина. "Запалена съм по метафизиката и всичко свързано с нея ми е интересно", казва за интересите си извън спорта "диамантената" Лаура.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички