Сряда,

За Мохамед и лицемерието

От: Администратор -
4961
За Мохамед и лицемерието
A
A
A

В началото на 2006 г. редица европейски вестници препечатаха карикатурите на пророка Мохамед в знак на солидарност с датския вестник „Юландс Постен", който ги публикува за първи път. Под една от карикатурите в-к „Ди Велт" коментира: "Щяхме да вземем на сериозно засегнатите чувства на мюсюлманите, ако бяха по-малко лицемерни".

Сетих се отново за този коментар след терористичния акт срещу изданието Шарли Ебдо, прозирайки всъщност в какво море от лицемерие и популизъм е затънал мюсюлманския свят и арабските страни в частност.

Редица мюсюлмански държави като Саудитска Арабия, Иран, Сирия и Египет побързаха да осъдят терористичния акт срещу свободата на словото в Париж. Това бе трагикомично. Именно тези държави, както и други арабски такива, са известни с всекидневните си потъпквания на свободата на словото. Само в Иран в момента лежат в затвора 35 журналисти. А през август 2001 г. световноизвестният сирийски карикатурист Али Ферзат бе пребит от силите на режима и му бяха счупни и двете ръце защото се осмели да критикува чрез карикатури Башар Асад.

В Египет новата власт задържа през ноември 2014 г. студент в кайрския университет защото носел със себе си романа на Оруел „1984г".

Също така в Саудистка арабия през май 2014 г. активистът за човешки права Раеф Бадауи бе осъден на 10 г. затвор и 1000 удара с камшик защото се осмели да критикува в Туитър официалната религиозна институция в Саудтиска Арабия, подкрепяща кралското семейство, която е не само е не-свещена, но и фанатична и корумпирана.

А най-крещият случай е в Либия през 90-те където Каддафи, който беше известен със сарказма си и на когото не се беше харесало едно предаване, не само заповяда спирането на всички предавания от националния ефир, но наказа и зрителите 3 дни подред да виждат на екрана само снимка от подметката на неговата обувка.

Как може мюсюлманските лидери да участват в марш за солидарност със свободата на словото когато не само не вярват в нея, но и се борят срещу нея с всички възможни полицейски средства? Те приличат на камилата, която не вижда гърбицата си. Не че не осъзнават, че носят голяма част от вината за религиозия радикализъм, но не желаят да го признаят. Вижте арабския свят как се превърна в подходяща почва за радикални идеи: Диктатури, репресии, корупция, безработица, невежество, неграмотност, липса на надежда за промяна у младежите, както и с мълчаливото толериране на радикално мислещи религиозни водачи. Диктаторът на Йемен Али Салех, който управляваше 33 години, го напусна с 30 млрд. долара авоари докато 55% от населението на страната през 2011 г. бе под прага на бедност, а 34 % от живеещите в Йемен са млади хора на възраст между 16 и 24 години. Много арабски държави отказват да приемат сирийските бежанци, а в същото време много мюсюлмани обвиняват Европа, че не приема достатъчно бежанци. Но всъщност Европа е най-големият донор на помощи за сирийските бежанци. И докато 20 сирийски деца в бежанските лагери загинаха от студ защото родителите им нямат пари за зимни дрехи и отопление, един арабски петролен принц купи прашките на руската тенисистка Ана Курникова за сумата от 30 000 долара. Подобна случка е достатъчна сама по себе си да предизвика нова вълна от Арабска пролет.

Да не говорим, че арабските затвори представялват най-големите инкубатори за радикализъм със средновековните си методи за мъчения. Много от политическите затворници не само се радикализираха именно в тези затвори, но успяха да привлекат и десетки последователи, които след напускането на затворите се присъединиха към джихадистките групировки. Най-известният ислямистки идеолог, екзекутиран през 1966 г., египтянинът Саид Котб, е написал своята книга „Знаци по пътя", която се превърна във вдъхновител за радикалистите, именно в затвора по времето когато е бил подлаган на жестоки мъчения.

През 2008 г. Каддафи нарече пред десетки хиляди, присъстващи по случай рожденния ден на пророка Мохамед, Швейцария порочна и неверна държава и призова за джихад срещу нея. Защо? Защото властите там бяха задържали сина му по обвинение, че е тероризирал прислужниците по време на престоя си. Но една малка разходка в столиците Берн и Триполи и сравнението на чистотата по улиците на двата града бързо може да разкрие коя е порочната държава – Либия или Швейцария.

Но само Каддафи ли беше толкова лицемерен? Арабските лидери критикуват пред народите си колониална Европа, обвинявайки я, че стои зад сегашните провали в района, но в същото време пътуват до нея за туризъм и удоволствия и трупат богатства, откраднати от народите си, в европейски банки, изпращат децата си на обучение в Европа и когато искат да се лекуват отново отиват там, защото нямат доверие на собствените си лекари. Хвалят свободите в Европа, но те са свободи само „за там". В отговор на карикатурите редица мюсюлмански държави решиха да бойкотират датските стоки, тъй като Дания е малка държава и от нея се внасяха главно млечни продукти. A същите тези правителства не се осмелиха да сторят това със САЩ, въпреки че много медии в САЩ осмиваха пророка Мохамед повече, отколкото датския вестник.

Дали мюсюлманите защитават с агресивните си реакции исляма и честта на пророка Мохамед или правят бизнес с марката „Мохамед"? През февруари 1989 г. иранският аятоллах Хомейни издаде заповед за ликвидиране на писателя Салман Рушди заради това, че очерня пророка и исляма в романа си „Сатанински строфи". Милиони мюсюлмани тогава протестираха, изгориха десетки книжарници и хиляди копия от романа, въпреки, че голяма част от тях не бяха го чели. Но дали Хомейни издаде тази заповед в защита на исляма? Отговорът е „не", той го направи в своя защита, защото в романа бе критикуван самия той, показан като фанатик, употребяващ религиозните чувства на хората. Заповедта на Хомейни беше чист ПР. Днес същото целят радикалните групировки с атаката срещу „Шарли Ебдо".

Обикновените мюсюлмани не са по-малко лицемерни от своите лидери. Те разпиляват енергията си в странични каузи и често мълчат когато става въпрос за потъпканите им права и свободи. Готови са да организират масови протести срещу едни карикатури, но не са готови да сторят същото в подкрепа на своите събратя сирийци заради 200 000-те хилядите убити, хилядите изнасилени жени и над 3000-те разрушени джамии в Сирия. Докато хиляди европейци протестираха по улиците на Лондон, Париж, Брюксел срещу войната в Ирак през 2003 г. и в подкрепа на палестинците, мюсюлманите в Саудтиска Арабия например бяха по-заети с това дали жената може да кара кола или не. И дали карането на кола влияе върху фертилитета й.

В ранната зора на исляма Мохамед бе осмиван повече отколкото от днешните карикатури от страна на свои близки, които не приемат новата религия. Но той проявява търпение и разбиране и когато осмиването става нетърпимо, призовава сподвижниците си да потърсят убежище и защита не при някой арабски вожд, а в Етиопия, в която тогава е управлявана от християнски владетел, известен с толерантността си и принципността си.

Мюсюлманите трябва да осъзнаят, че носят голяма част от отговорността за радикализма и не трябва да се задоволят само с вербалното му осъждане, а трябва да станат активна част от решаването на този проблем. И да разберат, че основната арена за борба с тероризма е в Ислямския свят. Би било добре да започнат от училище, децата да бъдат възпитавани в толерантност, а учителите по-малко да използват пръчката когато някой ученик се осмелява да изкаже различно мнение.

И ако пророкът Мохамед беше жив, щеше да му бъде тъжно повече за хала на своите последователи, отколкото за някакви карикатури.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички