Четвъртък,

За кожата на един професор

От: Failed to load user -
4081
За кожата на един професор
A
A
A

Поголовното раздаване на научни пагони е обидно за истинските учени

Неотдавна един наш академик каза, че скоро, когато настъпим някого в трамвая, ще му казваме "Извинявай, професоре". Просто защото със свалянето, или по-точно премахването, на летвата пред така нареченото академично израстване то се превърна в поголовно раздаване на научни пагони. За щяло и нещяло. При това, изненадващо, да си доктор, доцент или професор в България явно все още е престижно. Иначе няма как да си обясним защо политици от всякакъв мащаб и местни бизнесмени неочаквано се впуснаха в лов на звания, които не им носят друго освен нова чертичка на ревера, пардон, във визитката.

Случи се това, за което преподаватели и от Софийския университет, и от други водещи висши училища предупреждаваха при въвеждането на така наречения закон Игнатов - безконтролно нарастване на броя на хората, пожелали да се отъркат о академичния свят, така че

по тях да полепне част от лустрото му

Не с намерението да обучават някого, нито пък, опазил Бог, да правят наука. А и едва ли биха могли. Значителна част от "приходящите" в научния свят хора растат благодарение на поръчкови дисертации, чрез които някой честен труженик на науката си вади хляба като писател в сянка. Техният брой вероятно не е голям, но принизява достиженията на истинските учени, които не обикалят от телевизия на телевизия да дават компетентни мнения по всички теми. Просто защото наистина правят наука.

Техният брой е принизен и от друго - от навлизането в научния свят на хора, чиито мащаби са недостатъчни, за да открият нещо ново, заради което си заслужава да бъдат наречени професори. Миналата година сме създали над 600 такива. Имаме ли изобщо над 600 научни открития? Или поне откритийца? Макар и малки, макар и стъпчици в посоката на неизвестното, а не добре предъвкани компилации на тема "Какво мисли светът по темата, която аз съм избрал за дисертация - от Аристотел до наши дни". И в университети, и в научни институти има немалко такива хора - признават го и самите те. Част от тях са добри преподаватели - просто летвата към останалото им идва прекалено високо. Ректори разказват, че част от тези хора, когато дойде времето за поредния им научен пагон,

отиват в университети с по-ниски или направо никакви бариери

и получават например докторската си степен там. Други сами си определят и канят научните журита, а научните ръководители са техни членове по право. Трудовете, с които тези хора са придобили правото да се наричат доктори, доценти и професори, в някои случаи не могат да бъдат видени никъде. Има практика на кражби на интелектуален труд от чужбина, а според българския закон от плагиатство може да се жалва само засегнатата страна. И тъй като едва ли немски професор ще открие, че негов български "колега" го е преписал нескопосано, няма как подобно нещо да стигне до съд. Именно затова е редно да се създаде някакъв вид институция, която да може да упражнява контрол върху подобни процедури. Няма как да разчитаме на българския съд да разбира и от научна материя, стигат му Брендо и Братя Галеви. Просветното министерство в момента се бои като дявол от тамян от въвеждането на подобен орган, за да не бъде обвинено, че връща ненавистната на мнозина Висша атестационна комисия. Няма как обаче да се мине без контрол. Няма как да не се проверява дали университетите спазват така наречените минимални критерии, които държавата се кани да въведе, ако липсва какъвто и да било контролен орган. В момента имаме парадокса колежи и висши училища, които са на последните места по рейтинг, да са на сравнително челни по брой на хабилитираните лица в последните три години. Остава открит въпросът какво е качеството на науката, която правят. И защо при такова голямо количество професори всички твърдят, че имаме не повече от 4-5 научни организации, които правят наука на световно ниво?

Преди време у нас излезе една книжка на британския писател и учен Дейвид Лодж -"Размяната", в която английски и американски професор си разменяха местата за година. Та там британецът казва "При нас назначат ли те веднъж на щат, няма как да те махнат - освен ако не преспиш със студентка или нещо също толкова скандално". А американецът отвръща "При нас можеш да спиш с колкото си искаш студентки, но ако публикациите ти са незадоволителни, край". Не знам какво би казал, както се казваше в старите вицове, Бай Ганьо за българския професор в един подобен разговор. Особено след като може и съвсем да нямаш публикации -

и пак да откараш до пенсия

Проблемът е, че зачестяването на подобни случаи рефлектира върху представата за българската наука и българския учен като цяло. Особено след като в последните години източникът на най-новото знание започна да се нарича Гугъл, благодарение на който най-новите достижения на магаданския институт имат същата тежест в публичното пространство като всяко друго сериозно достижение.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове: Кожа Професор

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички