Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин
Няма как веднага да не се направи връзка между мощния взрив на площад "Султан Ахмед" в Истанбул и взривения полицейски участък в Диарбекир. След терористичния акт на 12 януари в Истанбул турските власти някак си много бързо, само в рамките на няколко часа, побързаха да посочат извършителя. Лично президентът Ердоган оповести, че става въпрос за самоубийствен атентат, извършен от сириец. Впоследствие вицепремиерът уточни, че терористичният акт е извършен от камикадзе със сирийски произход, който е джихадист от ДАЕШ. Даже съобщи рождената му дата и кога е влязъл в Турция. Личните данни обаче не са достатъчно основание всички да приемат, че става въпрос именно за операция на ДАЕШ най-малкото защото този сирийски гражданин спокойно може да е например от кюрдски произход, да е член на въоръженото крило на действащата в Северна Сирия Кюрдска партия на демократичното единство, която, между другото, поддържа тесни връзки и извършва общи действия с нейния аналог в Турция, а именно Кюрдската работническа партия. Даже подобна контраверсия звучи някак си по-правдоподобно. При днешния взривен полицейски участък в Диарбекир картите вече са свалени и турските власти няма как да скрият, че извършител е именно ПКК.
Нека да си спомним двата мащабни атентата в Турция м. г.- на 20 юли в Суруч и на 10 ноември на централната жп гара в турската столица. Първият мащабен терористичен акт стана месец и половина, след като редовните парламентарни избори на 7 юни доведоха до патова ситуация и невъзможност да се състави ново правителство, а вторият и най-кървав в турската история атентат се случи 20 дни преди предсрочния вот на 1 ноември. Тоест така или иначе двата мащабни терористични атентата бяха свързани и дори мотивирани от борбата за доминация в турския Меджлис. Даже да споменем нещо повече - на последните предсрочни общи избори еднолично управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и Давутоглу изненадващо спечели над 49% и отново си осигури обикновено парламентарно мнозинство. Оказа се обаче, че това силно представяне е в резултат от отлив на гласове от нейните опоненти именно заради опасенията за задаваща се терористична вълна. Това нагледно показва коя политическа сила трупа дивиденти от терора в югоизточната ни съседка.
В крайна сметка управляващата партия спечели 316 депутати - напълно достатъчни за обикновено мнозинство от над половината от депутатите, тоест 276 от общия състав 550 души. Именно тази парламентарна аритметика позволи на Давутоглу да състави второто си правителство, но е далеч от амбициозната цел на Ердоган за преминаване от парламентарна към президентска република. По този повод ми се струва, че е полезно само накратко да припомним, че ревизия на основния закон в Турция е възможна по два начина. Първият е чрез мнозинство от 3/5 или поне 331 от всичките 550 депутати в Меджлиса. Тогава подобно квалифицирано мнозинство може да инициира и насрочи референдум за промяна на Конституцията. Вторият начин за редакция на основния закон е директно в Меджлиса, но за това е нужно по-голямо мнозинство - от 2/3. В брой депутати това означава минимум 367. При сегашното разпределение на депутатите в Меджлиса и нагласите на основните политически играчи Ердоган трудно може да разчита на подкрепа на основната опозиционна Народнорепубликанска партия, създадена още от Ататюрк.
Остават кюрдите и националистите. С кюрдите в последните няколко години наистина имаше сериозно заиграване. Сега обаче Турция отново е арена на ежедневни въоръжени нападения на активисти на неговата ПКК. Тоест при тази ситуация Ердоган няма как да разчита на подкрепа на легалната Кюрдска демократическа партия на народите за въвеждане на президентска система. Що се отнася до Партията на националистическото действие с нейните 41 депутати, тя остана четвърта сила в парламента. При сегашната направо казано вътрешна война с кюрдите, както и ограничаването на демократичните им права и свободи, турските националисти обективно са заинтересовани от силна държавна власт, еманация на което може да бъде евентуално президентско управление. При това положение, ако трябва пак да се върнем към парламентарната аритметика, при евентуална, а при сегашната ситуация и твърде възможна, подкрепа на турските националисти управляващата партия може да си осигури конституционно мнозинство от 357 депутати - нейните 316 плюс 41 националисти.
/Пред Агенция Фокус/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
