Паниката може да се окаже по-страшна от терора. А може и да се превърне във виц. Като вчерашната "бомба" в близост до спирката на "Плиска", която провокира истерия в половин София, изправи десетки хора на нокти, само за да се окаже, че става дума за лична разправа между двама хомосексуалисти. В гасенето на "пожара", подпален от сайта на Държавния департамент на САЩ, участва цялата държавна машина - ДАНС, МВР и правителството. За да въздъхнем с облекчение - този път не гръмна. За сметка на това обаче засели в душите ни страха. При това - този път осезаем.
Същия страх, който от няколко дни клеймят политици, политолози и разни други "лози" от всяка медия, докато сърцето ти лекичко се свива. Можеш ли наистина да кажеш "не" на нещо, което неусетно пропълзява в съзнанието ти и те парализира, докато гледаш от екрана поредните ужасяващи кадри, всели страх в Европа. Да, ти не си в нейното сърце, а някъде в периферията й, но дали пък тази вечер
да не се откажеш от ходенето на кино, утре да пропуснеш концерта
и вместо с метрото, да идеш на работа пеша? Въпреки че така ще им подариш победата - на всички онези, които целят да населят сърцата ни със страх. А паниката е безадресна - щом може да има бомба на "Плиска", защо да няма примерно на "Орлов мост", само дето никой не е подал сигнал за него? Защо да не е пред дома или офиса ти, или просто на улицата, по която минаваш? А като знаем как точно ни пази нашата полиция, която не може едно учение да проведе, без да направи от това гаф, поводи за страх май наистина имаме. Така психозата, възпроизведена на n-та степен, успя да обходи и парализира половин София и да всее ужас в другата половина. И да свърши половината, ако не и цялата работа на несъществуващите терористи, ако ни бяха нарочили за мишена. Защото те искат именно това. Не просто страх, а непрестанно чувство за уязвимост и несигурност, което те пронизва на най-неочаквани места и те кара да подозираш врага у всекиго. Нужна е дори не бомба, а само идеята за бомба. И именно така, полека и без да щем, ние самите променяме света си, който до вчера бе сравнително безметежно и уютно място. И пак така полека и неусетно терорът побеждава дори на места, които никога не са били негови цели. А усещането, че можеш да подчиниш с помощта на страха огромни маси човешки същества и да отнемеш най-важното - чувството им за сигурност, е много мощен опиат.
Дрога, от която се опиват не само терористите
ако съдим по Фейсбук писанията и завалелите в медиите панически реакции - десетки тролове и търсачи на рейтинг успяха да добавят по нещо от себе си, за да стане паниката още по-голяма. Всъщност вицовата ситуация около "Плиска" стана стрес-тест за реакциите ни - и май не го издържахме. А именно нашите реакции са победата за онези, които искат да превземат света ни отвътре. Не да го унищожат, а ние да си го унищожим сами. Което и правим - при това успешно. В такъв момент медиите не осъзнават отговорността си да не превръщат страха в инструмент за вдигане на рейтинги. А терористите познават побъркания ни, консуматорски, фалшиво толерантен и ужасно меркантилен свят. Свят, в който, докато десетки преживяват ужас и шок, докато стотици слагат до името си "#Аз съм Шарли", или "Брюксел", хиляди не устояват на изкушението да търгуват със собствения ти страх, все едно от какво е провокиран. Мозъчният тръст зад терора знае, че в стремежа си за печалба ние сами ще направим онова, което е истинското тяхно желание - тяхната роля е просто да задействат по някой взрив тук-там. Да отнемат живота на няколко невинни и напълно случайни хора - глобалната мрежа ще свърши останалото и дори ще намери време да си го лайкне сама. Ако няма бомба, ще си измисли бомба - и битката за рейтинги е в ход. Войната е дрога, от която се печели добре - а нашият свят иска да печели. Дори когато самото му съществуване е поставено на карта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
