София. При пенсионните реформи може да се случат две лоши неща - едното е нищо да не се прави, второто - да тръгнем в обратна посока, т.е. да започнем да се връщаме назад. Каквото и в момента се очертава да стане. Нито актюерските, нито икономическите разчети не говорят, че спирането на увеличаването на възрастта за пенсиониране ще има някакъв положителен ефект върху осигурителната система и пазара на труда. А твърденията, че временното спиране на реформата се прави, за да се намали натиска върху младежката безработица са безпочвени. Защото младите и възрастните работници не са конкуренти за едни и същи работни места. И не може по-ранното пенсиониране да реши проблемите на младежката безработица. Ако беше така, навсякъде по света, където има безработица, щяха да правят възрастта за пенсиониране 40 г. и така да решават този проблем.
Според мен единственият изход при сегашната демографска картина и дефицитите в пенсионната система е да продължим реформата, дори да се мисли за ускоряване на темпото.
Задължително трябва да вържем продължителността на живота с пенсионната възраст. И когато нараства средната продължителност на живота, трябва да нараства и пенсионната възраст автоматично. Например, ако на 3 години се увеличава с 1 година средната продължителност на живота, това означава, че с 1 година трябва да нарасне и възрастта за пенсиониране. Вярно е, че у нас средната продължителност на живота е по-ниска, но в европейските страни се пенсионират горе-долу с 5 години по-късно отколкото у нас. На практика средната възраст за пенсиониране в България е много по-ниска от официалната 60 г. и 8 месеца за жените и 63 г. и 8 месеца за мъжете. Ние имаме големи проблеми с ранното пенсиониране и с инвалидните пенсии. Заради тях се получава ниска средна възраст на пенсиониране и търпим критиките на Европейската комисия. Затова трябва по-смело да се орежат възможностите за ранното пенсиониране и да се затегне контролът върху раздаването на инвалидни пенсии. Трябва да се изравни и пенсионната възраст за мъжете и жените.
По отношение на коментарите, че са необходими промени и на входа на пенсионната система, а не само на изхода, аз искам да припомня, че такива промени вече бяха направени в годините назад. Когато през 2000 г. правихме разчетите за финансовата стабилност на пенсионната система, те бяха при друга политика на доходите и друг размер на социалните осигуровки. Оттогава досега имаше години, в които замразихме доходите. Имаше години, в които намалявахме осигуровките. И всичко това дестабилизира осигурителната система и затова сега имаме толкова голям дефицит. Така че това е входът и той иска нова политика по доходите, защото процентите за осигуровка може да са ниски само при положение, че са високи доходите. Няма как с малки вноски да получаваш високи пенсии. Такава задача няма решение.
Замразяването и малките стъпки означава само едно - казваме на хората, че в продължение на десетилетия те ще бъдат обречени на ниски пенсии.
Иван Нейков, директор на Балкански институт по труда и социалната политика
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
