Терорът в Кьолн разби на пух и прах илюзията за мултикултурна Европа
Доста месеци политиците в Европа и най-вече в Германия си криеха главите като щраус в земята. И се правеха, че не виждат очевидното. Сигурно защото иначе добре разбираха какво са направили.
"Пътят към ада е постлан с добри намерения", твърди стара английска поговорка. Възпитаваното в продължение на три десетилетия в духа на либерализъм и етнорелигиозна толерантност западноевропейско общество може би наистина вярва или по-точно - вярваше, че е възможно създаването на мултиетническо и мултирелигиозно общество. Може би защото първите имигранти бяха европейци - португалци, испанци, гърци, югославяни и донякъде вече европеизирани турци, нещата като че ли изглеждаха възможни.
Новогодишната нощ в Кьолн, превърнала се в кошмар за неговите жители, особено за дамите, разби на пух и прах всички подобни илюзии. Наистина беше инфантилизъм да се смята, че почти милион млади мъже, при това възпитани в една друга култура, която не смята жената за пълноценен човек, няма да дадат свобода на своите естествени биологични нужди.
По-шокиращо обаче в случая е поведението на германските власти. Които на практика не посмяха да направят нищо против развилнелите се имигрантски тълпи, но намериха полицейски ресурси, за да разпръснат антиимигрантския митинг на "Пегида" в Дрезден.
Излиза, че е по-безопасно да упражниш насилие срещу съотечествениците си, отколкото срещу чуждите... И не само повечето медии, но и отговорни лица, като министъра на правосъдието и защитата на правата на потребителите на Германия Хайко Маас продължават да защитават тезата, че въпросните нападения над жени в новогодишната нощ Кьолн са по-рано подготвена и планирана акция.
На три поколения германци беше натяквана вината за Хитлер и Втората световна война. Но както е казал техният сънародник Маркс: "Битието определя съзнанието". Когато вече са заплашени не само жизненият ти стандарт, но и чисто личната ти физическа сигурност, ще посегнеш към томчето на "Моята борба". Което, апропо, вече е пазарен хит след 70-годишната забрана. Фрау Мюлер няма да изтърпи добре поддържаната й градинка да заприлича на ориенталска тоалетна.
В превърналата се отдавна в класика едноименна пиеса на Самюел Бекет в продължение на два часа героите на сцената очакват Годо. Който все не идва. Днес не само Германия, но и цяла Европа е една гигантска театрална сцена. Която чака нов фюрер. Той, за разлика от Годо, неизбежно ще се появи. Социологическият материал е в наличност. Както и възкръсналите телени мрежи и граничният контрол. Които направо зачеркват самото понятие Шенген. И тихомълком връщат континента в годините от преди Втората световна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
