В България няма място за ходещи палатки

В България няма място за ходещи палатки | StandartNews.com

Бурките са привнесени отвън и натрапени на родните мюсюлмани

Като "ходещи палатки" в цивилизования свят са определяни от журналисти с чувство за хумор жените мюсюлманки с бурки, чието тяло е покрито от главата до петите само с малък процеп за очите. Хуморът настрана, но бурките в много държави се възприемат като символ за доминация и контрол на мъжете върху жените. Този вид облекло не само създава неудобства, особено през горещините, той е вреден и за здравето, защото не дава възможност на организма да изработва витамин D, за което е необходимо части от тялото да са изложени на слънчеви лъчи.

Бурките лишават навършилите пубертета момичета и жени да упражняват такива естествени права и възможности, като да спортуват, да се появяват на плажа с бански костюми, да отидат на ресторант, сладкарница или на кафе, защото трябва да открият лицето си. Да не говорим за участие в конкурси за красота или общуване лице в лице с млади мъже. Затова и техните бъдещи съпрузи се подбират от родителите им. Жените с бурки, естествено не биха могли и да се реализират в икономиката и в други сфери на модерния живот - представяте ли си жена в бурка да стане говорител по някоя от телевизиите или да бъде гимназиална учителка. Отделно радикализирани жени в бурки вече станаха извършители на бомбени атентати, защото поясите с експлозиви не личат под широките черни наметала. Ето защо учудване предизвикват българските защитници на бурките, които намират трибуна и в обществени медии.

Нека се спрем на основното твърдение на защитниците на бурките - че те са част от ислямското вероизповедание и традиции. Това твърдение е абсолютно невярно, никъде в Корана не се изисква жените да носят бурки. Не само това, в Корана не съществува и изискване жените да носят и хиджаб - забрадки, покриващи главата и шията. Коранът (сура 24:30-31) изисква жените да се обличат скромно, но то се изисква и от мъжете - вижте днес как модерно се обличат млади мъже мюсюлмани, които принуждават жените си да носят бурки.

Египетската изследователка на ислямския феминизъм Лейла Ахмед посочва, че покриването на косите не е наложено от Корана, то е съществувало далеч преди времето, когато е живял Мохамед. В Месопотамия, Византия и в Персийската империя, носенето на забрадки е било символ на висок статут и е имало разпоредби кои жени са можели и кои не да носят забрадки, в зависимост от социалното им положение и място в обществото. В Израел и днес има религиозни общности, в които от древни времена жените носят забрадки.

Покриването на косите с хиджаб и на цялото тяло с лицето с бурка изобщо не е прилагано като изискване и след смъртта на Мохамед. Бурката се е появила най-напред в Пакистан и оттам в Афганистан в резултат на противоречиви тълкувания на посланията и практиката на самия Мохамед. Пророкът, който често е бил посещаван от многобройни групи поклонници мъже е искал те да не да се взират в жените му. Затова разпоредил те да прикриват лицата си, но привържениците на хиджаба и бурките погрешно тълкуват, че това изискване се отнася до всички жени.

Днес най-последователни в това тълкуване са салафитите и уахабистите от страни като Саудитска Арабия, две ултраконсервативни религиозни течения, привърженици на шериата, на рязането на ръце на крадците, умъртвяването на хомосексуалистите и пребиването с камъни на изневерили съпруги (практикувано и в Иран), проповядващи, че джихадът е оправдано средство за насилствено противодействие срещу тези, които считат за врагове на Исляма, както и даващи право на мъжете да понабийват жените си, когато те не са много послушни.

Толкова за ценностите на ислямската култура. Българските туркини, които в миналото се трудеха в кооперативните стопанства, а днес са заети в тютюнопроизводството, никога не са били привърженици на носенето на бурки, нито са ги считали за задължение по силата на изисквания на исляма. Налагането на бурките днес в циганското гето в Пазарджик, както вероятно с основание се предполага с финансови поощрения на ултраконсервативни и радикални ислямски организации с корени в Саудитска Арабия, е ретроградно и ощетяващо правата и свободите на българските жени, приели исляма като религия. То наистина ги унизява и превръща в "ходещи палатки" и трябва без отлагане да се забрани със закон в рамките на територията на българската държава.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай