Учим висшисти да стават готвачи

Учим висшисти да стават готвачи | StandartNews.com

Стела Стоянова

Хора с висше образование напират да станат готвачи и фризьори. Тази неочаквана статистика е резултат от проекта "Нова възможност за моето бъдеще", който позволява да се валидират знания и умения, придобити по неформален път.

Иначе казано - ако си се научил да готвиш у дома или имаш компютърни умения, но не и документ за тях, можеш да получиш тапия в някоя от професионалните гимназии в различни градове на страната. Всъщност проектът дава възможности на хора, които дълго време са упражнявали професия в сивата икономика, без да имат сертификат за това, най-сетне да се сдобият с документа.

До момента най-голям брой сертификати са издадени за готвачи и фризьори. Изненадващо обаче 17% от хората, които са се възползвали от програмата, са висшисти, въпреки че проектът е насочен до голяма степен към интегриране на безработни и отпаднали от образователната система. Вместо да се втурнат да усвояват професия, едва 11 на сто от хората с образование под средното са се възползвали от тази идея. За сметка на това висшистите, за чието обучение държавата вече е платила веднъж, са се впуснали да усвояват професии, за които се изисква по-ниско от тяхното образование. Най-вероятно това са хора, чиято университетска диплома вече не се търси на трудовия пазар или се котира много ниско, щом всеки пети от участвалите в проекта е предпочел да работи по-нискоквалифицирана работа от тази, за която вече има документ. Това поставя въпроса за цялостното преосмисляне на философията, заложена в образователната ни система както в професионалното, така и във висшето образование. За съжаление липсва статистика хора с какви професии са пожелали да заменят петгодишното си следване в университета с тенджерата и фризьорската ножица, но може да се предположи, че са били ниско платени по основната си професия. Много са и хората, които са пожелали да вземат тапия за компютърни оператори, автомонтьори и електромонтьори. Готвачите обаче превишават всички останали в пъти - приблизително всеки пети е кандидатствал за такъв документ.

Най-склонни да придобият още един сертификат в CV-то си са хората в най-активна възраст - една трета са от 35 до 44 години. Веднага след тях са българите от 25 до 34 години, което също заслужава задълбочен анализ. На практика се оказва, че хора, съвсем наскоро излезли от училище или университетската скамейка, вече установяват, че документът, който имат, им е недостатъчен, за да си намерят добре платена работа. Сред хората, получили подобен сертификат, има и пенсионери, които по всяка вероятност се надяват да заработят в чужбина нещичко върху пенсията си.

Най-много хора са извадили документи за нова професия във Велико Търново, Благоевград, Плевен, Търговище. Най-малко са в Кърджали - едва 22-ма.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай