Днес сме свидетели как Доналд Тръмп, човекът, когото всички смятаха за популист, веднага след като стана стопанин на Белия дом изпълнява своите предизборни обещания с наистина "стахановски" темпове. И започна с една много сериозна стъпка, отнасяща се до борбата с ислямския тероризъм. Всички водещи заглавия в световните медии сега се отнасят имено до неговите укази за временно спиране на достъпа на граждани от 7 мюсмански държави в САЩ. Разбира се, тази мярка предизвика силни негативни реакции, че милиони мюсюлмани са лишени от възможността не само да се спасят от преследвания, но и въобще да живеят и да се реализат в Съединените щати. Но няма защо да се заблуждаваме -очевидно става въпрос за съвършено нов подход по въпроса от страна на Белия дом. Все пак, нека припомним, че става въпрос само за 7 страни. А тези държави в света, чието население е предимно, ако не и изцяло мюсюлмански, са десетки. Посланието е ясно: "Вие не може да държите под контрол собствената си държава. В нея свободно развиват дейността си "Ал Кайда" и още куп подобни терористични фундаменталистки организации. Следователено,
всеки ваш поданик е потенциална заплаха
за сигурността на САЩ."
Освен това става въпрос все пак за определен, не много голям срок. Но достатъчен, за да могат съответните режими да докажат, че са непричастни към подобен род терористична дейност. Така че в този смисъл президентът Тръмп е прав. Въпреки че противниците му могат да попита защо в забранителния списък не фигурират Саудитска Арабия и Катар, за чиито отделни видни поданици отдавна се твърди, че са спонсори на джихадистите. Но както се казва, политиката е въпрос на реалностите.
Друг е въпросът доколко Доналд Тръмп е наясно с тази максима. Но пък е напълно наясно, че победата над Ислямска държава и борбата с тероризма въобще не може да се реши без Русия. Макар засега не е ясно докъде ще
стигне едно такова партньорство.
Проблемът пред новата американска администрация е, че предприетият от нея консервативен курс на изолационизъм, имащ
своите дълбоки исторически корени в прословутата доктрина "Монро"
среща неодобрението на световната общност. Поне на този етап. Против политиката на Тръмп са и Париж, и Берлин, чиито лидери Франсоа Оланд и Анжела Меркел не само заявиха своето принципно несъгласие с този курс, но и заговориха за обща съпротива срещу него. Да не говорим за Мексико, за което самата идея за издигането на стена е просто унизителна. Рано или късно, повече или по малко, президентът Тръмп ще трябва да се съобрази с тези реакции. Особено като се има предвид и позицията на Китай.
Светът наистина вече не е нито еднополюсен, нито двуполюсен. Може би това е водещият мотив в поведението и действията на Доналд Тръмп. В един момент те изглеждат доста опасни, защото могат да доведат до това не САЩ да се изолират от света, а светът да изолира САЩ. Това обаче не може да се случи. И най-сигурното доказателство за това е обявеният от двете страни на Атлантика ренесанс на специалните отношения между Вашингтон и Лондон, които датират от ХIХ век и са "осветени" през Втората световна война от Рузвелт и Чърчил.
Днес, разбира се те са по различни.
САЩ няма да се откажат и от другите съюзи, което също бе декларирано в първата реч на Тръмп. Но Вашингтон ще иска съюзниците да си пращат сметката, т.е., да поемат своя дял от разходите по отбраната. Което също беше недвусмислено заявено от Тръмп по време на предизборната му кампания. С което, макар и с неохота, се съгласиха Оланд и Меркел. И с което навярно ще се съгласят и далекоизточните партньори на САЩ като Япония и Южна Корея. В крайна смета, безплатен обед няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
