Атанас Тасев, енергиен експерт
Има много стар спор между Европа и Русия, който все пак, наблюдавайки това, което се случва в последните дни, дава основание да мислим, че може би точката на пречупване е настъпила, и проблемите тръгват към разрешаване. Ще дам няколко аргумента - Куба и САЩ се прегръщат. Освен това във вчерашния брой на "Washington post" има една много сериозна статия, която доказва, че мерките, които се взимат срещу Русия, т.нар. санкции в съответните области, са минали също точката на пречупване. Т.е. в момент те по-малко влияят негативно върху Русия, отколкото върху САЩ и Европа. Вече започват да се чуват и нотки на неодобрения и промяна на политиката. Освен това с възстановяване на отношенията на САЩ с Куба, следва падане на ембаргото в Иран, а Куба и Иран са приятели на Русия. Това е много сериозен знак към Путин. Освен това моментално последва реакция от г-жа Меркел и Могерини,чийто тон силно е променен в положителна посока. И двете силни дами в ЕС започват да говорят, че всъщност проблемът с Украйна не може да бъде решен без участието на Русия. Говори се за цялостна Украйна, разбира се, не се споменава Крим, което също е един много интересен детайл от гледна точка на бъдещо развитие на "Южен поток". И върхът на всичко, "черешката на тортата", е връщането на Борисов като Дядо Мраз с 4 милиарда и уверението, че България ще издаде строителното разрешение за 12-милната морска част и 2 км от сушата. Така тази "тапа", която беше основание на Путин да спре началото на строителството на морски газопровод, отпада. Т.е. в България отпадат всичките юридически причини, които биха могли да я поставят на позицията на виновник за нереализацията на "Южен поток".
Освен това от няколко дни има промяна и в самата Русия. Знаете, че битката беше не по трасето на тръбата, за да се включи някой в изпълненията на изискванията на третия енергиен пакет, а по-скоро битката беше за входа. На входа няма газ. "Газпром" е единственият доставчик на газ. Освен това след изявлението на Путин веднага тръгнаха европейски емисари в Азербайджан, но там попариха техните очаквания. Азербайджан казва от 2016-2017 г. 6 млрд. куб.метра газ от "Шах Дениз 2" отиват в ТАНАП и 10 милиарда отиват в ТАП. 16 влизат в ТАНАП, 6 остават в Турция, 10 продължават към Европа, евентуално. Така че както виждате, с отпадането на монопола на "Газпром експорт" буквално преди няколко дни, и намерението на руската страна да изгради газова борса, на която всеки един може да отива и да купува газ за износ, и естествено да ползва свободния капацитет на тръбите съществуващите, плюс бъдещия "Южен поток", както и да се нарича той, означава, че не се слага черта на идеята за "Южен поток".
А от друга страна все повече, като разглеждаме ситуацията около "Южен поток", се вижда, че това, което направи като изявление Путин е по-скоро един стратегически ход, за да се катализират едни процеси в ЕК, отколкото сериозни намерения. Категорично този анадолски или турски поток е невъзможен да се състои по няколко причини. Първо, в региона излиза много сериозен играч. Това е Израел. Почти от следващата година той ще излезе на пазара с около 20 млрд. куб. метра газ. Самият Израел е инициатор в строителство на газопровод към Европа, а всъщност разширението на "Синия поток", т. нар. "Син поток 2" от 32 милиарда, предвидено още преди години, беше насочено основно към Израел. Освен това падна ембаргото в Иран, който буквално за няколко години ще излезе на световната сцена като един от най-големите износители на газ между 100-120 до 150 милиарда кубични метра и значителна част от тях могат да влязат в трансанадолския газопровод. За да направите хъб, вие трябва да имате газохранилище. Няма в тази територия дори възможност да се направят газохранилища.
В скоро време, нещата ще се променят. Освен това много интересна е една подробност. Ако погледнете геометрично как се движи "Южен поток" , той тръгва от ТАНАП надолу, на юг, а след това прави чупка на северозапад. А защо е направено това? Защото "Южен поток" нямаше да се състои, ако Турция не беше се съгласила да мине през 200-милната икономическа зона "Южен поток". Защото Украйна категорично възразяваше това да стане. А сега Крим е точно тази точка, която дава възможност дори и да се промени траекторията на газопровода, да мине през Крим. Разстоянието от Крим до Варна прави морската част значително по-малка. Почти два и половина пъти. Така че напълно е възможно и един такъв вариант да се получи.
Защото повтарям, Русия е категорично заинтересована "Южен поток" да се състои. През 2019 г. приключва дългосрочният договор с Украйна. Ролята на Украйна ще намалява, а ще се увеличава ролята на "Южен поток" в тази ситуация. Все още има шансове да се случи нещо и ние да останем като някакъв фактор на енергийната карта на Европа, а не като дълбока провинция.
(Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
