София. Събитията в Украйна неизбежно поставят въпроса и как те ще се отразят на енергийните проекти. Относно "Южен поток", това е един инфраструктурен проект, който първо и преди всичко има изцяло стратегическо значение. Основният елемент е да бъде заобиколена Украйна. От своя страна Русия, която е най-големият доставчик на газ за Европа, показа своята лоялност - изхарчи страшно много пари, за да докаже, че осигурява най-важния показател по европейските директиви - сигурността на доставките. Така че какво се случва в Украйна, няма никакво значение за "Южен поток", даже по-скоро има обратен ефект. Ако хипотетично новото правителство в Киев се стабилизира и заработи в проевропейска ориентация, напълно е възможно Русия и Украйна да се договорят съвместно да рехабилитират украинската транзитна система, защото това ще бъде значително по-евтино, отколкото реализацията на "Южен поток". Това обаче е само една хипотеза. Критичната фаза на проекта "Южен поток" е до плажа "Паша дере". От там нататък това е европейска територия, така че "Южен поток" може да си остане, само че да се разпределя газът вече на наша територия. Друг е въпросът на каква фаза е в момента строителството по проекта. Русия е отишла твърде далече в инвестициите си и едва ли тя ще избере да отиде към варианта с Украйна. Москва трябва да реализира замисъла си, така както е предвиден, защото има подписани договори, започнало е строителство по различните фази. Вече са сключени договорите с бургаското и варненското пристанище, които в момента са депо за оборудване за "Южен поток" - тръби, детайли и прочее. Така че нещата са отишли твърде далеч и най-вероятно този проект ще се състои под една или друга форма.
Ситуацията с нефтопровода Бургас-Александруполис е по-сложна. Още през 2009 г. изказах една хипотеза, която сега се потвърждава. Когато Бойко Борисов дойде на власт, специалистите по психопортрети на Путин създават профил на новия български премиер, който се оказва точен. Тогава изведнъж идва един генерал и всички се питат дали това е добро или лошо за Русия. В крайна сметка в Москва стигат да заключението, че да се контактува директно с Борисов е сложно и поради това приложиха хватката на теория на игрите. Без да преговаря с Борисов, Путин отиде в Анкара и подписа три споразумения. Първото беше за нефтопровода "Самсун-Джейхан", паралелен на "Бургас-Александруполис", т.е. ако той се състои, то "Бургас-Александруполис" губи смисъл. Така Русия каза на Борисов -"Виж, ти си нов, трябва да се докажеш, аз ти давам възможност да разпакетираш големия шлем". И Борисов изпълни това, както видяхте. Имаше референдум, народът се произнесе "против". Освен това с решение на Министерски съвет от 2013 година парламентът денонсира договора "Бургас- Александруполис" като междуправителствено споразумение между България, Русия и Гърция. Така че в този смисъл проектът вече е "труп". Защо го реанимират обаче руснаците? "Самсун-Джейхан" изискваше участие на руската страна в размер на 25%, както и гарантиране запълването на тръбата. Сега обаче в този проект има някакъв проблем. Така ако тогава Путин разиграваше турската карта по отношение на България, то сега той започна да разиграва българската карта по отношение на Турция. Това е моята хипотеза. Иначе този проект е икономически нецелесъобразен за България, а от екологична гледна точка е абсолютно спорен.
Путин подписа с Турция и договор за изграждане на четири нови 1200-мегаватови реактора на площадката на Akkuyu. С това, той каза на Борисов "виж какво, можеш да поставиш "Белене" на трупчета, но ние имаме алтернативни варианти." Третото, което е и най-важно за "Южен поток", е свързано с това, че Путин каза "вече не говорим за "Южен поток 1", а за "Южен поток 2". При подписването на договора в Анкара стана ясно, че "Южен поток" ще бъде с годишен капацитет не 31 млрд. кубични метра, а от 63 млрд. куб. метра. С това той каза "Борисов виж какво, това е сериозно предизвикателство за всеки". Ние ставаме страна транзитьор, влизаме сред големите играчи. Вероятно на наша територия ще се развият газохранилища. Тоест ние можем да станем големи играчи на спот пазара и да печелим не само от това, че през нас минава нещо транзитно, а да участваме в играта посредством ценовите маржове. Сега намирам потвърждения на цялата тази хипотеза, която тогава формулирах публично.
Записа Кристиян Костурков
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
