Изборите могат да родят широка коалиция, но могат до доведат и до вълна от насилие
Повечето социологически проучвания показват, че предсрочните парламентарни избори в неделя в Турция няма да се различават много от предишните през юни. Това ще доведе до "висящ" парламент, който ще принуди управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да сформира коалиция с една от опозиционните партии. Турската нация обаче е дълбоко разделена по етнически и междурелигиозен признак и ако към това се добавят разногласията каква е точната конституционна роля на президента Реджеп Тайип Ердоган, е трудно да си представим спокоен политически живот в страната през следващите няколко месеца.
13-годишната хегемония на ПСР на политическата сцена бе разбита на 7 юни, когато консервативната партия понесе 20-процентен спад в получените гласове. След тази дата мирният процес между Турция и поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) бе прекъснат. В същото време Анкара официално се присъедини към коалицията срещу "Ислямска държава" в Сирия. Отговорът на този ход бяха три атаки на ИД в самата Турция (по кюрдски мишени), завършили с над 100 жертви.
Всъщност, някога тръгнала по пътя към членство в ЕС, сега Турция
изглежда все по-затънала в сирийското тресавище
- с над 2 млн. бежанци и пренесена от Сирия в нейните граници борба между ИД и кюрдските бойци.
Нещо още по-лошо, с наближаването на изборите, страната преживява забавяне на икономиката и блокиращо стратегическо объркване в отношенията й с кюрдите - в Сирия и в самата Турция. По време на Арабската пролет, когато мирният процес с ПКК вървеше напред, турските власти често говореха как "турци и кюрди заедно преформатират Близкия изток". Днес Анкара говори за кюрдската тема като въпрос на "национална сигурност" в стила на 90-те години. През лятото в няколко ключови кюрдски градове имаше бунтове. Реджеп Ердоган втвърди националистическата реторика срещу ПКК, както и срещу прокюрдската Народна демократична партия. На изборите през юни тя получи 13%, с което на практика лиши Ердоган от достатъчно гласове, за да постигне той разширяване на президентските правомощия.
Дори и в този сложен политически климат, Партията на справедливостта и развитието вероятно отново ще вземе най-много гласове. Гласоподавателите на проислямската партия са около 40-42% (на изборите през юни партията получи 40,9%). Партията на Ердоган е на власт от ноември 2002 г. и през по-голяма част от този период Турция преживяваше икономически растеж и разширяване на социалноосигурителната си система. В същия този период ПСР така се обвърза с бюрократичната система и ключовите институции, което на моменти водеше до обвинения, че
партията се е сраснала с държавата
Именно това всемогъщество и съпротивата срещу твърде едноличния стил на управление на Ердоган доведоха до спада в подкрепата за ПСР в сравнение с изборите през 2011 г. След бунтовете срещу застрояването на парка Гези през юни 2013 г. Ердоган бе единственият най-мощен символ на турската политика. В същото време нацията бе разделена на такива, които го мразят, и на такива, които го обожават. Въпреки че турската конституция определя президентския пост като носещ символични правомощия и надпартиен, Ердоган продължава да поддържа абсолютна власт над партията си, над изпълнителната власт и има влияние над съдебната власт.
Ще повярва ли Турция на Ердоган
Като връх на всичко това, Ердоган си построи колосален президентски дворец с над 1100 стаи, с над 50 акра гори в сърцето на Анкара. Навремето мястото е принадлежало на бащата-основател на модерната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. В очите на критиците му този ход затвърди имиджа на Ердоган като деспотичен управник.
В много отношения Ердоган остава едновременно най-уязвимият и най-могъщият човек в Турция. И изборите в неделя (както предишните местни, парламентарни и президентски избори) ще са всъщност вот дали да бъде ограничена или затвърдена властта на Ердоган.
Увеличение на гласовете за ПСР ще бъде сигнал за президента, че избирателите одобряват неговия авторитарен стил - от превземането по путиновски на медии до войнствения му тон срещу тези, които го критикуват. От друга страна, ако резултатите са подобни на тези от юни и ПСР отново не събере достатъчно гласове, за да сформира еднопартийно правителство, това ще бъде възможност за наследника на Ердоган Ахмет Давутоглу да увеличи своята независимост и да търси възможности за коалиция.
Известно е, че Давутоглу подкрепя идеята за голяма коалиция с основната опозиционна Народнорепубликанска партия. Той се надява, че с подобна сделка за поделяне на властта ще намали международната изолация на Турция, както и напрежението вътре в страната. От друга страна, Ердоган би предпочел коалиция с ултранационалистическата и социално консервативна Партия на националното действие. Подобно споразумение без съмнение ще задълбочи конфликта с ПКК и още повече ще отдалечи кюрдското население на Турция.
Каквато и да е, изборната картина в неделя вечер, има вероятност Ердоган да остане доминираща политическа фигура. Това означава, че съпротивата срещу него ще продължи да бъде основната политическа тенденция в страната. Положителният сценарий ще е коалиционно правителство, призвано да възобнови кюрдския мирен процес, да разреши проблемите в икономиката и да спре срива на демократичните ценности. Най-лошият сценарий ще е по-нататъшно задълбочаване на вътрешните различия и начало на кюрдска война. Всичко това ще зависи от представянето на ПСР.
*Заглавията са на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
