Кога ще падне кабинетът? След седмица, месец, половин година? Моля, залагайте! Не сме Монте Карло, ставките може да се сменят!
Всичко това става не в добрата стара Англия, където залозите са национален спорт. За островитяните няма нищо свято - дори бременността на Кейт Мидълтън стана обект на истерични обзалагания кога ще се роди царственото отроче, от какъв пол ще е и какво име ще носи. Нацията като цяло се забавляваше, а букмейкърите, както винаги направиха пачки. Тяхното никога не се губи.
Оказа се обаче, че и ние от полуострова не падаме по долу. Така де, защо пък да не заложим на това кой ще издържи по-дълго: протестиращите или правителството? И разбира се, доколко наистина зависим от Брюксел, откъдето непрекъснато набиват канчетата на двете ни големи партии - ГЕРБ и БСП, да плеснат с ръце и да се прегърнат в името на стабилността. Не толкова заради България, колкото заради общоевропейското спокойствие.
Всичко това просто вече е част от политическото шоу и арт работилницата, в която се е превърнал българският протест. Независимо от хвърчалите павета преди три дни. Защото в Турция и Бразилия полицията пердашеше още от самото начало. У нас се разменяха цветя и минерална вода, а красиви полицайки позираха пред камерите и разказваха колко приятен е протестът. Митингуващите пък връщаха реверанса с лозунги, гласящи:"Българската полиция - достойна за уважение!".
Разбира се, че е достойна, след като издържа на извънредни дежурства цели 40 дни. В което време демонстрантите се надпреварваха в политическо остроумие и режисура на импровизирани представления. Като се започне от пластмасовите маси, имитиращи как Волен Сидеров се крие от камъните и бутилките пред собствената си централа, та до живата картина, изобразяваща "Свободата води народа". Бедни Дьолакроа, защо изобщо нарисува тази разголена дама? Контрапротестът пък използва поразхвърлената булка на Дега. И в двата случая бюстовете не бяха на ниво, но хайде да не изпадаме в излишни фройдистки уклони.
Плагиатствията, разбира се, не се изчерпаха с френските художници от по-миналия век. Викаше се отново "Долу БСП!" и "Червени боклуци". На Орлов мост пък се редуваха салса с дунавско хоро. И се сглобяваха стенвестници тип "дадзибао", като се казваше по време на културната революция в Пекин през 60-те години.
В битката за демокрация бяха мобилизирани и паметниците. Този на Съветската армия направо я уволни. Българският летец между парламента и университета развя гордо знамето и също призова кабинета към оставка.
На Царя Освободител му е най-тежко. Той вече 23 години търпи кой ли не да се катери или лежи под него и да вика срещу парламента. Наистина време беше да го ремонтират. Всичко това е наистина весело. Но същевременно е и тъжно. Защото в България цялата пара отива в свирката на локомотива, както гласеше един стар, много стар виц. Вместо да движи нацията напред.
Така че в крайна сметка все пак за нас важат сакралните думи на крупиетата от казината: "Край на залаганията!". Защото докато не си сменим чипа, всякакъв бунт е безсмислен и безплоден. Независимо кога и дали правителството ще падне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
