"Вземи 400 лева, без да ставаш от компютъра". "Бърз кредит без залог и поръчител". "Ние не ви питаме имате ли трудов договор, но ви даваме пари до заплата".
Няма смисъл да продължавам. Всеки от нас се е сблъсквал с подобна реклама поне веднъж - дори и ако не влизаш в нета и не гледаш телевизия, съвременните версии на Шекспировия Шейлок те пресрещат от десетки билбордове и обяви. И дори в магазина, където ти предлагат да купиш нещо веднага, без да мислиш за последиците. Без да ти казват, че "фунт плът" е дори не целият ти дълг, а само лихвата по него. За нея така или иначе ще разбереш после - когато вноските по заема ти станат непосилни и внезапно откриеш, че дължиш четири пъти повече, отколкото си получил. И че нямаш защита срещу лихваря - независимо дали става дума за кварталната мутра или за "небанкова институция". Впрочем и едните, и другите често имат влиятелни покровители, особено в малкия град. Цели махали, при това не задължително само ромски, живеят "от лихва до лихва", а дебитните им карти, по които се превеждат пенсии и помощи, отдавна са преминали в ръцете на лихварите. Които теглят оттам всяка преведена сума, обяснявайки, че все още връщаш лихви и не си стигнал дори до покриване на главницата. И те превръщат в свой роб - човек, който не може да отпътува никъде, който е в ръцете им във всеки един момент. Включително и по избори, когато махалата със заложените лични карти
отива вкупом да гласува за когото трябва
срещу обещанието някой да покрие дълга им. Тази практика съществува от години и като изключим някои епизодични акции с колоритни имена, много малко от кварталните лихвари са си имали работа с полицията.
"Небанковите институции" пък са чисти пред закона по простата причина, че той винаги е бил в тяхна услуга, правейки се, че не ги забелязва. Едва в последните месеци се заговори за регулация в тази сфера, а преди ден се чу депутатска полузакана, че с новото законодателство вече ще се проверява и произходът на парите им. Не се знае обаче дали това няма да остане само виртуална сурвакница за лихварите. Която просто ще накара онези, които имат "пробойни", да оправят спешно документацията си, преди регулацията да е влязла в сила.
При всички положения обаче, ако някой най-сетне вкара в законовите рамки бързите кредити, това ще бъде много по-полезно от вдигането на надбавки и помощи със смешни проценти, които тутакси ще потънат в джобовете на Шейлок от "Банишора". Защото най-често хората, възползващи се от подобни заеми, са от най-уязвимите прослойки. Те са онези, които работят в "сивата икономика" и нямат нито трудов договор, нито сигурност, така че не могат дори и да си помислят да теглят кредит от банка. И "малката" сума, която са взели, примерно за да посрещнат празниците "като хората", ги превръща във вечни длъжници. От които някой печели, без да е имал дори елементарни разходи за отваряне на офис. Достатъчно е да наеме няколко по-яки "консултанти", които да притискат клиентелата в случай на закъснение.
Твърди се, че сумите, които се въртят в тази сфера, са 2 млрд. лева. При 400% годишна печалба не ми се иска дори да изчислявам колко влизат в джобовете им с държавна благословия. Впрочем работа на държавата е не само да се намеси, като пита за произхода на парите им, които най-вероятно отдавна са препрани. Освен да сложи таван на лихвите им, законът би трябвало да им попречи да играят с него посредством различни вратички - както стана при заложните къщи. Техните лихви бяха ограничени и те тутакси сложиха "такси" в такъв размер, че длъжниците отново плащат рекордно високи суми. Какво пречи на "небанковите институции" да ти вземат 20 на сто лихва и още около 40 на сто под формата на такси за обслужване, най-различни гаранции и за каквото още се сетиш. Финансисти предлагат да се даде възможност да бъдат възстановени взаимоспомагателните каси, които някога даваха "заем до заплата",
без да свалят по три кожи от онзи, който го ползва
И по този начин да се появи нормална алтернатива на въпросните финансови къщи - защото е ясно, че броят на желаещите за бързи кредити няма да намалява. Както е ясно, че парите, вземани по този начин, не отиват за иновации, не се вливат в икономиката и не създават нови продукти. Това са пари за хляб и сирене. А когато 2 млрд. лева са теглени за покупки от първа необходимост, държавата има над какво да се замисли.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
