Въпросът за бежанците поставя на изпитание политическия разум на нации и елити в ЕС
Проф. Георги Карасимеонов
Темата за бежанците предизвиква напоследък, както никой друг въпрос, разума и емоциите на всички европейски граждани. Никой не е безразличен към въпроса, защото по някакъв начин засяга неговите жизнени интереси.
В реакцията към масовото преселение на мигранти от различни страни, но най-вече от Сирия, има два основни подхода. Най-общо казано "хуманистичният", който се опира на европейските ценности на толерантност и съпричастност към съдбата на бягащите от репресиите и войните и изисква приютяване и помощ на максимално големи групи, търсещи подслон в Европа. Според "хуманистите" притокът на мигранти и бежанци ще спомогне за преодоляване на демографската криза в редица държави и ще спомогне за набавяне на необходима работна ръка.
Другият подход - "антимигрантският", поради различни причини "вижда" в новото преселение на стотици хиляди мигранти и бежанци, особено от ислямските държави, заплаха за европейската цивилизация, за стабилността на държавите и нарастване на опасността от терористични акции.
Представителите на двата подхода заемат своите позиции често с
фанатична убеденост за тяхната правота
и не желаят никакви компромиси със своите опоненти. Стига се до сблъсъци и политически разногласия, каквито Европа отдавна не е виждала.
Също така, на ниво държавни ръководители в рамките на ЕС се открояват принципни различия, които подкопават европейското единство и рискуват да минират способността за приемане на общи решения. Това е така, защото ЕС няма обща визия по въпроса за бежанците и в момента отделни страни реагират от ден за ден на неочакваното стълпотворение от мигранти. Масло в огъня наля и непремереното, според мен, изказване на иначе въздържания канцлер на Германия, Меркел, че страната е готова да приема годишно стотици хиляди бежанци от Сирия и други страни. Това само провокира нови потоци от мигранти и бежанци.
Основната причина за това състояние на хаос в европейската политика е, че има разминаване между ценностите на ЕС и националните интереси на отделните страни и неспособността да се намери комплексен отговор на множеството въпроси, които поставя бежанската вълна. Кои са някои от тях?
Първо, когато "хуманистите" поставят темата за приемането, и то безусловно, на бежанците, като че ли "прескачат" темата за огромните различия на културно и най-общо цивилизационно ниво между европейските нации и пришълците от арабските и африканските държави.
Не само елементарните човешки навици, но особено трудовата етика и представите за човешко общуване имат съвсем друг характер в Европа и ислямския свят. Всеки, който е посещавал тези страни и общувал с тамошните обитатели, не може да "заобикаля" или още по-лошо, да не осъзнава тези различия от фундаментално значение. Един пример. Според директорката на базираната в Йордания Асоциация за по-добър бизнес Абер Коумси, в " арабския свят арабите имат съзнанието, че трябва винаги да получат нещо от компанията, за която работят, вместо да й дадат своя принос. Да се направи нещо за нея, е второстепенен въпрос". Между другото този манталитет се проявява и сега в отношението на бежанците към богатите европейски държави.
По общо признание на много политици в Западна Европа, включително на Меркел,
мултикултурализмът се е провалил в Западна Европа
и опитът за интеграция на религиозните малцинства и особено на мюсюлманите не се е състоял.
Наскоро премиерът на Великобритания призова за обща национална идентичност, която да замени държавната доктрина за мултикултурализма. Заплахата от възникване на нови гета със стотици хиляди бежанци е реална. Защото се смята наивно, че новите бежанци ще приемат европейските ценности едва ли не с радост - и не става дума само за религия, а за ценностите на либералната демокрация.
Известният учен Лоурън Харисон написа книгата "Евреи, конфуцианци и протестанти. Културният капитал и краят на мултикултурализма", в която доказва, че е много трудно да се съчетаят различни култури, защото те не "са равни" и че само някои от тях допринасят за прогреса на човечеството, докато други го възпират.
Второ, как ще се приобщят новите бежанци към живота в Европа, след като в момента ресурсите на трудовия пазар са ограничени и въпреки демографската криза се търсят предимно висококвалифицирани специалисти.
Възможност да намерят работа ще имат малцина
със съответно образование. Масата от бежанците ще останат без работа или ще трябва да се конкурират с други емигранти на трудовия пазар. Или още по-лошо, ще станат "добър улов" за разни престъпни групи, които ще ги включат в дейности, подкопаващи правовата държава в Европа.
Също така, те няма ли да станат, след като се отърват от илюзиите за добър живот в Европа, хранителна среда и за терористите?!
Според данни на водещи институти имигрантите в Европа, напускащи началното училище, са два пъти повече от европейците. Имигрантите са два пъти повече в лагера на безработните. Пропорционално много повече са и извършилите престъпления.
Трето, ще възникнат нови трайни противоречия и конфликти, които вече съществуват между част от европейските граждани и старите емигранти, но ще се изострят в нова степен на различни нива - между християни и мюсюлмани, между стари и нови емигранти, между бежанците от различни страни.
Нещо повече. На политическо ниво ще се изяви все повече сблъсъкът между демократичните партии и популистките партии, които ще наберат нова скорост след поредната вълна от бежанци. В редица европейски държави тези партии са вече част от управлението, вкл. в такива страни известни с либералното си законодателство към емигрантите /Швеция, Дания, Финландия, Холандия и пр./ или скоро ще станат. Популизмът придобива сила от факта, че 57% от европейските граждани приемат отрицателно наплива на нови бежанци. /пак там/ "Всичко това води до...фрустрация при емигрантите и техните деца, неприязън сред коренното население, нарастващ екстремизъм при едните, омраза към чужденците при другите". /пак там/
Четвърто, решението на кризата с бежанците е геополитически въпрос, свързан с решаването на сирийската криза и другите конфликти. Източникът на бежанската вълна е там, в кризисните райони. Как да се подпомогне решаването на тези конфликти - в това отношение гласът на Европа се чува много слабо.
И не може Европа в крайна сметка да стане "вносител" на всички онези мигранти и бежанци, които бягат от своите места и търсят по-добър живот в Европа. Трябва да се поставят ясни граници и критерии и да се изпълняват от всички в ЕС.
Пето, враждебният подход на крайните националисти към новите бежанци също не е продуктивен. Той дава основания за засилване на ксенофобията и разделението в Европа. Затова е необходимо демократичните партии, които защитават европейските цивилизационни ценности, час по скоро да изработят кохерентна политика, с реалистична представа за последиците от "бежанския" поток. И да подготвят Европа за новите предизвикателства с конкретни политически решения и действия, които са освободени от абстрактния хуманизъм и базирани на погрешни сметки, че новите бежанци са спасението на Европа от демографската криза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
