Паметникът ми харесва, но светещите очи ме разсмиват
Мястото на паметника на Самуил е точно там, където е. Заради насрещната композиция "Самуилови войници", която е с друга стилистика, но е в същата тема и кореспондира с Паметника на Незнайния воин. Каменната плоча от последния със стих от "Новото гробище над Сливница" на Иван Вазов са връзката с неговия гроб и обграждат тематично "Света София". Новият монумент не претрупва пространството около църквата, но вероятно притеснява грантовите фондации, центрове и институти, че им отнема място за флашмоб прояви. Да, захлебването не става само с драскане в социалните мрежи и понякога се налага работа на терен.
Мястото на статуята на Самуил е там и поради исторически причини. Неговият баща Никола Мокри е комит (феодален областен управител, при франките - граф) на Средец. Във времето около неговата смърт (970 г.) църквата "Света София", която по-късно ще даде настоящото име на града, се намира извън стените, на възвишение до източната порта. Близостта й до градския некропол я прави предпочитана за ритуали при погребения. Може да се предположи, че комит Никола е погребан край нея, както е било обичайно за велможите. Големият брат на Самуил - Аарон, наследява баща им като управител на комитат Средец. През 986 г. Аарон не само удържа почти месец обсада на града, ръководена лично от ромейския император, но успява да отблъсне нападателите, които на 17 август са напълно разбити в прохода "Траянови врата" от Самуил. Предполага се, че самият Самуил заема мястото на Аарон в Средец, след като го отстранява през 987 г. и от днешна София организира походите си към Велики Преслав и Дръстър (989 - 990). Дори след като цар Роман отново е пленен в 991 г., Самуил не бърза да заеме трона му до неговата смърт в плен (997 г.), а продължава да отстоява българските твърдини, като най-вероятната му резиденция е Средец, чието местоположение се явява на предната линия срещу византийската заплаха. Когато Самуил умира на 6 октомври 1014-а, Средец е все още свободен град.
Но няма да си кривя душата, че когато видях светещите очи на паметника, не се възмутих, не ме налегна тежко естетическо презрение, а ме напуши смях. Просто ме разтресе. Смях до задавяне. На следващата сутрин беше по-леко, но и сега не мога да погледна вечерните снимки на погледа на скулптурата и да остана сериозен. "Това е много интересен ефект, който не е правен никога в света" - твърди авторът. Ами останалата част на света явно има основание да не го прави.
Иначе бих предпочел статуята на Самуил да има исторически аргументирана възстановка. При все че по намерените през 1965 г. останки на царя е направена антропологическа реконструкция на неговото лице. И без "настръхнала" брада то е впечатляващо.
На гърдите му вместо този медальон със старозагорското лъвче можеше да се постави гербът с папагалите от открития автентичен златотъкан дивитисион, с който е погребан Самуил. Обаче опитайте се да си представите какъв кошмар би представлявал паметник, съграден след "широко обществено обсъждане"! Един автор носи ограничен брой демони в душата си, чието изражение преминава през комисия за експертна оценка. Съпоставете това с демоните на неколкостотин хиляди, които желаят да се материализират. Резултатът ще е чудовищен. Но пък и това също не е правено никога в света.
Апропо, използвам "неколкостотин хиляди", защото в България 500 000 души трудно се обединяват в една идея, иначе нямаше да чакаме на президента да инициира референдум.
В крайна сметка имаме първия паметник на български владетел в днешната ни столица. Напълно безплатен за гражданите (простете ме за сиромахомилството, но след всички експерименти, финансирани с данъците ни, това е важно) и всъщност въздействащ (поне през деня). Харесва ми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
