Събота,

Самоубийци в храма

От: Администратор -
2547
Самоубийци в храма
A
A
A

Първият от тях стана знаме на протест, а последният - кратка новинка, сбутана на вестникарските страници. По-страшното е, че те продължават. Името на самоубийците в последните дни вече е легион. Толкова голям, че дори патриарх Неофит намери за нужно да призове: "Не се самоубивайте!" Всъщност за първи път църквата у нас признава открито, че криза има. Не икономическа и политическа, тя не би трябвало за я касае. Има криза на душите, които влизат в същата тази църква, за да намерят душевни сили да продължат, и излизат, за да потърсят пет лева назаем за туба бензин и кибрит. И да си драснат клечката.

А някои въобще не влизат. Не подозират, че самоубийството е грях. Или вярват, че дори да е така, Бог ще познае "своите". Онези, които приживе са търпели мъки и унижения, за да осигурят на семейството си не достоен стандарт, а парче хляб - като Венци от Раднево или майстор Димитър. Онези, които носят в себе си дамгата на загубен близък, избрал да сложи край на живота си по своя воля - като кмета Нешо. Или онези, чийто болезнен стремеж към справедливост ги превърна в живи факли - като Пламен. Може би те са вярвали някога в нея. Или не. Но всички в един момент са се отвърнали от Бога. И става дума не за маргинали, а за стойностни хора, които искат да живеят, работят и печелят, само че са имали нещастието да го правят в държава без правила. Това е може би най-голямата криза на вярата у нас, въпреки че не го артикулираме по този начин. Защото подобни решения се вземат, когато човек вярва, че Бог безвъзвратно му е обърнал гръб. И защото цялото общество погрешно интерпретира това, наричайки подобен жест "смелост". И именно тук е мястото на църквата - тя трябва не просто да върне хората в храма. Трябва да ги върне в живота. Трябва да им даде перспективи, защото очевидно държавата не може да го направи в този момент. Това е първата й задача - не да клейми концертите на Мадона и последната отчаяна надежда на някои хора да станат родители в лицето на ин витрото. Не да подклажда човешкото суеверие и не да освещава офиси на всеки метър. А да покаже пътя към Бога. Защото напоследък някои взеха, че решиха да го търсят без нейна помощ, и оставиха над близките им да тегне вечната дамга на самоубийството.

Всъщност призивът на патриарх Неофит очерта най-важната криза в страната ни. И показа, че църквата не отвръща лице от нея, залутана в собствените си ежби и в продажбата на свещи на мъртви души. Защото връщането на хората в храма не е в паленето на свещи. А във факта, че все повече хора осъзнават, че имат духовна подкрепа, заради която си струва да живеят. Дори и когато мизерията ги задушава. Защото няма смисъл да си кривим душите, тази мизерия няма да си отиде. Нито с еднократните помощи за бедни, които ще даде това правителство, нито с априлското увеличение на пенсиите от по пет лева. Нито със следващия кабинет, нито с по-следващия. България е бедна и отчаяна страна, чиито обитатели обикновено излизат най-нещастни във всички международни анкети и статистики, за които човек може да се сети. Които лекуват космическото си отчаяние с ракия, а не с психотерапия. Които се завъртат три пъти, когато им мине черна котка път, но рядко влизат в черква, освен на сватба и кръщене. Така че църквата ни има два пъти по-трудна задача, отколкото на други места - да спасява душите там, където битът се разпада. Да се превърне в "кризисен щаб" за души. После вече може да мислим да каним ли отново Лейди Гага.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички