След годината на разделението ще дойде ли тази на помирението? Колко пъти ще ходим на избори през 2014-а? Ще се родят ли нови лидери и ще погребем ли изхабени политици и партии през новата година? С тези въпроси "Стандарт" потърси най-добрите бг анализатори. Днес ви предлагаме мнението на политолога Антоний Тодоров.
Очертава се една бурна година, която няма да е спокойна в никакъв случай. Защото това, което протече през 2013 г., ще продължи да се развива през 2014 г. Ако протестите продължат, те ще са в нов вид и вероятно ще бъдат по-спокойни, но само ако няма някакъв специален повод за тях. Не означава обаче, че обществото няма да е в готовност по всяко време много бързо да се мобилизира и именно това ще бъде постоянният натиск върху правителството и всички институции на държавата. Но не вярвам годината да е по-спокойна от предходната. Първо, ще има избори за Европейски парламент. Те ще бъдат предшествани от политическа кампания, която ще има своето значение.
Независимо че обществото не се мобилизира толкова силно на евроизбори, колкото на национални, то ще има очакването за предсрочни избори през цялата година и няма да затихне. Причината е, че парламентът е много нестабилен и зависи от много обстоятелства и случайни фактори - поведението на "Атака" и ГЕРБ. Именно това прави ситуацията нестабилна и ще я поддържа такава. Така че очакването и натискът за провеждането на предсрочни парламентарни избори ще продължат, но дали ще се стигне до тях, не може да се прогнозира отсега. Ситуацията ще може да бъде определена след евровота, защото след него съотношението между партиите на национално равнище ще покаже готовността им да продължат, съответно да оказват натиск в полза на предсрочни избори, или обратно - да ги задържат. Несъмнено ключовото събитие за тази година ще са изборите за Европейски парламент (ЕП), още повече че сега парламентът за първи път ще избере председателя на комисията. Това е съществена промяна и залогът за изборите става много сериозен, а конкуренцията между партиите в ЕП ще бъде значителна. Смятам, че евроизборите ще бъдат много важни, защото те ще покажат кой какви позиции има както в БСП, така и в ГЕРБ, където ще настъпят основните промени, ако ги има. Но няма да е учудващо и в Реформаторския блок да има такива промени.
В ГЕРБ се очакват промени и дори лидерът на партията Бойко Борисов подхвърли, че може да има такива в ръководството, че може да има нови лица сред заместниците му. Така че в ГЕРБ ще има размествания, но те вероятно няма да са толкова радикални поне в началото. След евровота вече може да се очакват и по-сериозни промени. Големите препятствия пред властта през 2014 г. ще са същите като през изминалата. Първото препятствие е свързано с това, че те не са успели да успокоят обществото и то е в "бойна готовност". Втората пречка е чисто икономическа. Ако икономиката ни не се задвижи, така че да се отворят работни места и безработицата да намалее, това ще е най-голямото социално-икономическо предизвикателство пред управляващите. Третото препятствие са доходите. Защото направените стъпки са много далече от това България да не е в дъното на класацията по доходи в целия Европейски съюз. Ако изобщо има смяна на министри, тя ще се случи след евровота. В обществото има голямо очакване за поява на нови лица на политическата сцена, но, за съжаление, протестите през 2013 г. не успяха да ги родят. А тези, които се появиха, са твърде оспорвани, например Бареков. Възможно е около евроизборите да се появят нови партии или лица, но не очаквам да има такова явление като завръщането на Симеон Сакскобургготски през 2001 г.
Антоний Тодоров, политолог
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
