30 юни 2013 година несъмнено е разделителна линия в съвременната история на Египет. Това е продължение на първата вълна, която мнозина нарекоха "Арабската пролет-2011 г." с нейните справедливи искания - хляб, свобода, социална справедливост. Този ден представлява всеобщ народен референдум за легитимността на тогавашната президентска власт - "Мюсюлмански братя" и Мохамед Мурси.
Факт е, че над 35 милиона жители на Египет излязоха на площадите за предсрочни президентски избори, тоест сваляне от власт на президента Мурси и неговата организация.
В рамките на една година управление той доведе Египет до национална катастрофа - невиждана в 30-годишното управление на бившия управляващ Мубарак и обкръжение. Някои медии определиха свалянето на Мурси като военен преврат, други като полуреволюция, полупреврат. Никой не подчерта ролята на армията като национален защитник, а също така и взаимоотношенията между армията и народа. Известно е, че благодарение на египетската армия бе постигната независимостта на страната на 23 юли 1952 г. Сега армията застана зад гласа на народа. Ако беше преврат, армията щеше да поеме управлението (пътната карта, съгласувана с политическите партии - "Ал Азхар" - духовна институция на мюсюлманите и египетската църква).
Мохамед Мурси бе избран за президент чрез ниска избирателна активност и фалшифициране на вота през юни 2012 г. - с 51% от гласували 25 милиона египтяни на балотажа при общо над 50 милиона гласоподаватели в страната. Мурси превзе цялата власт - законодателна, съдебна и изпълнителна, както и медиите, до които достигна чрез приближените на "братята". Ето защо тоталитарният подход на бившия свален президент към всички институции, а най-вече наложената конституция от 2012 г., противоречаща на светския характер и египетската идентичност, накара всички опозиционни сили да се обединят срещу него и да поискат отстраняването му.
До ден днешен все още продължават призивите на ръководителите на "Мюсюлмански братя" за противодействие срещу опозицията и армията.
Трябва да се спомене и фактът, че джихадистите и привържениците на сваления президент в Кайро и на полуостров Сайна, който стана тяхна военна база за отмъщение, продължават атаките си срещу полицейските участъци и обекти на армията. А тези затворници, на които Мурси даде амнистия, са партньори на радикалната групировка "Хамас".
Сега армията воюва срещу този организиран тероризъм. Ясно е, че стрелките на часовника не могат и няма да се върнат назад. Нещо повече. Несъмнено последствията от египетската революция ще имат отражение и върху други арабски страни, минали през така наречената Арабска пролет и проникването в управлението на политическия ислям като - Йемен, Алжир, Тунис, Либия, които няма да приемат действителността. За това свидетелстват спешните консултации в Анкара под егидата на турския премиер Ердоган, който тъпче опозиционерите си по площадите. Най-важното - стана ясно, че който залага в управлението на политическия ислям в региона се проваля.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
