През януари тази година изглеждаше, че има пълно единодушие между парламентарно представените партии относно необходимостта от провеждане на съдебна реформа. Но след като бе прието сключването на новия 16-милиарден заем, който гарантира стабилността на управлението, като че ли всеобщият ентусиазъм за извършване на реформи затихна. Днес вече определено може да кажем, че нито една от нужните промени, за които непрекъснато ни напомнят от Брюксел - и далеч не само по отношение на съдебната система - не е стигнала доникъде. Наистина, съответните парламентарни комисии бяха залети от всевъзможни предложения, което създаде впечатлението, че още малко, и нещо ще се случи. Но в крайна сметка се оказа, че необходимото конституционно число от 160 гласа за ремонт на Темида в крайна сметка не може да се събере. И колкото и сега премиерът Бойко Борисов да се ангажира с подкрепата си за правосъдния министър Христо Иванов, това трудно ще се случи - дори и ако ДПС, АБВ и БДЦ в крайна сметка отидат на компромис, и то за нов проект, както вече обявиха.
ДПС още в началото на този парламент предложи друг вариант за съдебната реформа, различен от този на Радан Кънев и Реформаторския блок (РБ). За да покажат, че именно ДПС и ГЕРБ решават дали една реформа ще мине и дали изобщо ще бъде инициирана. Както и става в крайна сметка. Защото останалите политически сили или не се съгласяват, или просто стоят в сянка, което особено се забелязва напоследък при Патриотичния фронт.
В хода на тези дискусии определено се наблюдава едно затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС, доколкото има съвпадения във възгледите им за много неща. Но за формално преструктуриране на парламентарното статукво е още рано да се говори. Колкото и РБ да влиза в противоречие с ГЕРБ, той не може да си позволи да напусне управлението и изоставянето на властови позиции, особено в навечерието на общинските избори. Всъщност именно те ще дадат реална представа за това кое е днес истинското политическо мнозинство в страната. И то определено няма да бъде такова, каквото изглежда днес. След тях вече може да се очаква някаква промяна на конфигурацията в Народното събрание. Но може да се прогнозира, че ДПС и АБВ ще играят все по-важна роля, като втората ще разширява влиянието си в лявото пространство, а същевременно ще служи и за мост и посредник с десните партии.
Засега е ясно, че съдебната реформа ще бъде отложена във времето. Но тя е само част от конституционните промени, която всяка партия ще извади на тезгяха. Преди всичко, с нова сила ще стане въпрос за избирателния кодекс. Все по-силни са настроенията за засилване на мажоритарното начало, включително и за въвеждане на изцяло мажоритарен вот. Определено ще стане въпрос и за окончателно изясняване на това каква република сме всъщност и каква искаме да сме - президентска или парламентарна, защото в момента нашата конституция не е съвсем ясна в това отношение. Т.е. правата на президента или да се разширят, или окончателно да се сведат до чисто представителни функции. В този контекст навярно ще се постави и целесъобразността относно съществуването на вицепрезидентския пост, какъвто има само у нас и в САЩ. Но Америка е президентска република, а у нас той бе въведен в името на политическия компромис през далечната 1990 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
