Българи създадоха уникална технология за е-гласуване, слагат край на чувалите и опашките
Когато се заговори за електронно гласуване, винаги се надига вълна от недоверие. Какво се случва "някъде там", след като дадем гласа си? Може ли някой да хакне системата или да гласува от името на цяло село за "правилния" кандидат. Български специалисти разработиха технология за електронно гласуване, която може да бъде наречена уникална. Тя е базирана на факта, че имаме ЕГН, и е много по-простичка отколкото в страни, където подобна идентификация няма. Разработката е направена по проект, спечелен от фондация "Бъдеще 21 век" съвместно с Университета по приложни науки в Берн и лабораторията по електронно гласуване към БАН, като тази технология е само част от целия проект. В създаването й участва междинно научно звено, включващо не само специалисти от академията - компютърния специалист Любомир Благоев, доц. Камен Спасов от Лабораторията за електронно гласуване на БАН, доц. Анета Антонова, заместник-декан на Юридическия факултет в СУ.
Ако новата система за електронно гласуване заработи, торбите с бюлетини и опашките пред "Арена Армеец" ще отидат в историята. Заедно с многобройните списъци, с подписите ни след гласуването и с огромното количество секционни комисии, които в момента са ни необходими, за да дадем вота си.
Технологията допуска три начина на гласуване, разказва Любомир Благоев. Единият е да дадеш вота си от вкъщи през интернет, който именно разпали толкова бурни дебати. Впрочем, далеч може да не е от вкъщи - можеш да упражниш правото си на глас от мобилния телефон,
докато се возиш в метрото или пътуваш към морето
Вторият е гласуване на компютър в самата секционна комисия, като на екрана се генерира бюлетина, върху която ти просто кликваш. Третият начин е традиционният - с хартиена бюлетина, който само на пръв поглед не променя нищо за участниците във вота. В действителност и трите начина са базирани на това, че законодателството предвижда личните ни карти да съдържат електронен белег за самоличност, както и да бъде създаден център за електронна идентификация.
При хартиения начин на гласуване например, както и досега, гласуващият влиза в тъмната стаичка, предоставя личната си карта, взема бюлетина и я пуска в урната. Оттук нататък обаче процесът е различен. Член на комисията приближава личната карта до четец, който идентифицира гласуващия, както и потвърждава факта, че той има право да даде вота си. В същото време обаче системата скрива личните му данни и към формираната вече електронна бюлетина генерира и прикрепва уникален анонимен идентификатор. По този начин се гарантира запазването на тайната на вота - никой оттук нататък не знае кой се крие зад него. Ако гласуваш от вкъщи, положението е идентично - нужен ти е четец, който струва десетина лева, и чисто и просто доближаваш картата към него. После процедурата е същата. Що се отнася до темата как ще се предпазим от това някой да кликне за даден кандидат от персоналния си компютър 50 пъти, то това вече не е проблем - гласувайте. "Ние стимулираме купувачите на гласове", шегува се Любомир Благоев. Ако желаете, може дори да вземете по 50 лева от всички и да гласувате по веднъж за всеки. Накрая обаче се брои само последният ви вот. Системата генерира само един анонимен код в рамките на тези избори срещу вашата лична карта, което означава, че не може да я измамите. Освен това, за да бъде предпазена от хакване, тя притежава защитен канал, който
може да разпознае фалшивата бюлетина
ако някой все пак реши да си поиграе и да генерира такава.
Едно от предимствата на този начин на гласуване е, че след това не се налага да поставиш подписа си никъде. Секционните комисии могат да бъдат много по-малко от сегашния си брой - на практика за всички гласували електронно се генерира само един общ протокол. При гласувалите на хартия след края на вота има два варианта - или комисията да нанесе данните в генерираните електронни бюлетини, които до момента са празни, или да прекара хартиените бюлетини през скенер. При това обаче те трябва точно да съответстват на електронните - няма начин някой да набута още стотина бюлетини в чувала, тъй като те няма да съответстват на бройката във виртуалния чувал. В същото време скенерът разпознава и евентуалните знаци, които някой може да постави на бюлетината, и така отсява тези, които са невалидни. Така се намалява възможността вотът да бъде манипулиран през секционните избирателни комисии. "При това положение истинската торба с бюлетини може да я откарат в ЦИК и след 6 месеца", разказва Любомир Благоев. И дори не е нужно да бъде ЦИК, може да е в някакъв трезор, където да се съхранява за определения от закона срок.
С новата технология отпада и огромното количество работа, която "Информационно обслужване" върши сега. В допълнение към това целият процес на изборите става много по-бърз. Всъщност системата може да подпомогне екзитпола, като във всеки един момент казва точно колко души са гласували дотогава. Работа на социолозите вече е да отнесат това число към потенциалния брой избиратели, за да получат някакъв процент. Освен това по всяко време може и да съобщава какъв е броят на подадените по електронен път гласове за една или друга политическа партия. А когато приключи и гласуването на хартия и последната бюлетина бива прекарана през скенера, ни дава изборния резултат. На практика по този начин
до час след края на изборите ще знаем кой е спечелил
вместо да чакаме до следващия ден ЦИК да ни оповести резултатите.
За създаването на тази технология не сме изкопирали чужд опит, поне до момента не е известно да има такава някъде другаде, казва Любомир Благоев. При това, за разлика от Германия, където федералният конституционен съд отхвърли технологията, която е на принципа на "черната кутия", нашата е на принципа на "отворените данни". "Ние обръщаме цялата картина и казваме "Гледайте", разказва Благоев. Тази технология вече е представяна на кръгла маса и е публикувана, като към нея са проявили интерес дори от Уганда.
За да стигне до всички новата технология, както и за да бъдат оборени съмненията, авторите обмислят съвместно с БАН да създадат едно своеобразно "Училище за електронно гласуване". Идеята е публично да бъде симулиран целият процес, като във всеки един момент хората не просто виждат какво се случва, а и сами участват. Създава се симулативна "тъмна стаичка", където човек може да пусне бюлетината си и после да проследи как системата защитава неговата самоличност. На друг компютър се поставя "хакер", чиято цел е да се опита да направи пробив в системата, за да бъде показано как системният администратор засича и неутрализира опита. "Могат да идват родители и деца, може дори студенти от Художествената академия да бъдат ангажирани да нарисуват шаржове на примерни политици, които участват в демонстрацията на електронно гласуване", разказва Благоев. Това всъщност ще бъде и начинът системата да стигне до всички - и да разбереш, че гласуването онлайн не е "черна кутия", нито мистерия, предназначена само за избрани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
