Преживяхме навярно най-драматичния политически юли от горещите дни на приемане на настоящата Конституция насам. Но увлечени от бурните събития, рядко обръщаме внимание на истинския характер на настъпилата промяна.
В края на юни имахме очертани две крайни стратегии, между които не е възможен диалог. Улицата скандираше за оставка веднага и предсрочни избори. Правителството плахо заговори за предстоящи реформи, които изискват пълен мандат до 2017. Месец по-късно тези стратегии изглеждат втвърдени като паве пред Народното събрание. Имаме декларации на ГЕРБ и редица извънпарламентарни партии, както и на синдикати, че са необходими незабавни избори. Имаме и внесения от премиера Орешарски пакет от мерки с ясен хоризонт 2017, потвърден впрочем с неспирни изявления на соцлидера Станишев. В края на юни излязоха и първите след началото на протеста социологически данни, регистриращи паритет на първите две политически сили, БСП и ГЕРБ, и сериозно изоставане на следващите в класацията. В края на юли, което и изследване да вземеш, разликата ще бъде единствено в това, дали ГЕРБ е над БСП или обратно.
Тогава какво се промени? Преди всичко градусът на напрежението. Той порасна чувствително и прави все по-трудно разбирателството по който и да било въпрос. Дата 23 юли, или "Кървавият вторник", ако имаме вкус към неуместните аналогии с Първата руска революция, беше логично развитие, което не значи нормално. Не беше нужна особена проницателност, за да се види какво може да последва от форсираното изнервяне на протестиращите. Мнозина го прогнозирахме, включително и по вестниците. Протестът веднъж беше започнал да затихва и острото изявление на президента Плевнелиев му инжектира нова доза ентусиазъм. Второто стихване, свързано и с все по-напредващото лято, трябваше да получи нов стимул за обръщане. След "червени боклуци", гладната стачка на Сугарев и т.н. можем ли да очакваме нещо по-различно от "нов" 10 януари?
През последните дни тече усилена война за интерпретации на 23 юли. Тя е по-важна от самите събития, защото крайният резултат ще натежи върху везните на общественото мнение и ще създаде трудно преодолима масова представа. В едната версия имаме няколкостотин души, които не представляват никого, част от тях самите са провокатори, нарушават Конституцията и законите, като пречат на български граждани да се приберат по домовете и правят окупация в нощните часове, а средството им за убеждение са паветата. В другата версия гражданите, избирателите, народът, данъкоплатците (винаги членувано, всички) са срещу политическата мафия, концентрирана в парламента, изчерпали са търпението си срещу наглеците, които крадат милиард, за да го плащат нашите деца, и в яростта и паниката си окървавяват мирен протест. Престижно стана да бъдеш бит.
В тази война на телевизионни образи и любителски клипчета пропастта на взаимната нетърпимост се разширява, президент и премиер си говорят през американски вестници и не само се опровергават един друг, но и опровергават и себе си. Едните трескаво броят колко души сумарно са посещавали всички протести досега, другите показват колко са били на Бузлуджа и колко подписа са събрали в защита на кабинета, а ГЕРБ, едва влезли в пленарната зала, вече обясняват колко нахално е другите да излязат след малко от нея.
В цялата буря политическите нагласи едва ли много са се променили, защото усещането за битка, за застрашеност сплотява и консолидира. Привържениците на БСП днес са много по-склонни да простят някои неща. На ГЕРБ сплотяване им е още по-нужно, ето защо те най-много държат на предсрочните избори - които ще върнат разколебаната клиентела, ще дисциплинират новоизникналите вътрешни дисиденти и ще отдалечат продълженията на всякакви истории като тази с тефтерчето. Реформаторският блок трябва да си изясни за себе си какво ще реформира и как. На протестиращите настойчиво им нашепваха да не излъчват политически послания отвъд оставката, да не се организират и структурират, да нямат свои искания, за да не стане протестът им от граждански политически. Все едно може да се разграничи едното от другото. Президентът вече се замисля не се ли озова и с двата крака в този лагер с всички рискове от подхлъзване.
Накратко - ГЕРБ имат интерес от незабавни избори. Другите, каквото и да говорят, нямат чак такъв интерес, защото не са напълно наясно какво искат и как да го постигнат. Но войната на интерпретации е в ход и ефектите й могат да оставят встрани разума и интереса и да ни плъзнат още по-стабилно по спиралата на политическата истерия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
