"Не искам да ме подхвърлят като листо на есенен вятър". Това казва във филма "Последната линейка на София" д-р Красимир Йорданов. Година по-късно метафората, на която е подвластно цялото медицинско съсловие у нас, се превърна в жестока реалност. Екипът на Спешна помощ начело с д-р Йорданов бе зверски пребит, отивайки на адрес да спаси човешки живот. Защото линейката закъсняла с няколко минути. Защото пияната компания нещо не харесала докторите. Защото животът ни е оскотял и се опитваме да си го изкараме на всеки, който ни изглежда малко нещо беззащитен. Като листо, обрулено от вятъра. "Щом сме ги били, значи има защо", отсича някой от компанията във фейсбук. Има ли такива, които го "лайкнаха"?
Напоследък в България май набира популярност нов спорт, наречен "гавра с лекари". Да си припомним само няколкото нашумели напоследък случаи с ромски фамилии, нахлули в "спешното" да търсят "справедливост" за близките си. Или за компаниите, събрали се да пийнат и да разходят някоя линейка, за да видят за колко минути ще долети. Темата за скоростта, с която идва Спешна помощ, както и за това на кой "горещ" телефон трябва да я търсим, е обект на отделна дискусия. В случая обаче става дума за друго - у нас все повече набира скорост философията, че лекарите по презумпция са виновни за нещо. Набий ги, пък все ще се намери за какво. Безхаберието, с което държавата от години се отнася не само към Спешна помощ, а и въобще към здравеопазването, превърна всички лекари в отбрулени листа, чиято единствена надежда е вятърът да ги помете към чужбина. Те се превърнаха в изкупителни жертви на непрестанните и вечно недовършвани реформи, които всяко правителство започва и оставя по средата. Да променим Наказателния кодекс така, че побоят над медик да бъде криминализиран, е добра идея, но какъв проблем ще реши това? В крайна сметка НК трябва да пази от побои всички нас, а работата по промените в здравната система трябва да я свършат други хора. Които да върнат доверието в лекарите, а не да реагират едва тогава, когато видим поредния пребит с бяла престилка. Кой превърна джипитата в чиновници, които регистрират направление след направление и в края на месеца връщат пациенти, защото им е свършил лимитът? Не девалвира ли това доверие в така наречения личен лекар, който би трябвало да познава заболяванията ти - твоите и на семейството ти. Да бъде нещо като твой довереник, а не машинка за попълване на хартийки. И да реагира така, че да бъде най-добре за тебе. След всяко съобщение за лекарска грешка започва "лов на вещици" още преди да е установено дали действително докторът е сбъркал. Да, бунтът често е основателен, но защо не правим нищо, за да създадем на лекарите нормални условия на работа, които не ги превръщат в печалбари? Защо не благодарим на тези, които ни спасяват, но нетът е пълен с "черни списъци" на медици и призива "Не ходете при тях".
Въобще системата реагира едва тогава, когато се случи някаква ексцесия - както всичко останало в България. В останалото време здравеопазването ни пребивава потопено в тинята на посредствеността и безвремието, откъдето всеки може да се спаси само поединично. Някои успяват. Други все още вярват в някаква промяна. Тя няма да стане с промени в Наказателния кодекс, а с такива в здравния сектор. Защото, ако не върнем доверието в лекарите, "Последната линейка на София" скоро може да се окаже наистина последна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
