Поне 4 мандата за задграничен район

Димитър Димитров, политолог СУ "Св. Климент Охридски"

Идеята за създаването на отделен избирателен район за живеещите в чужбина българи за парламентарните избори не е нова, но сега създаването на такъв район вече наистина е наложително. Защото през 90-те години тези гласове нямаха особено значение, но от 2001 г. насам те започнаха да влияят на резултатите в дадения многомандатен район, където се насочваха и по този начин изкривяват вота.

На последните парламентарни избори това особено силно си пролича в Кюстендил, което създаде и определено обществено напрежение. В чужбина се подават примерно 150 000 гласа и това решава резултата за 7-8 депутатски мандата. Така че наистина е най-добре е да се създаде един многомандатен район, излъчващ въпросния брой депутати. Това може да стане за сметка на отделните многомандатни райони в страната, чието население намалява. Разбира се, този брой ще бъде оспорван от определени партии. Но не може да бъде по малко от 4, както е записано в закона за изборите. Разбира се, трябва да се види на практика колко хора ще гласуват, и тогава да се прецизира броят на мандатите.

Доводите на противниците на създаването на подобен "задграничен" район са в техническите трудности. До преди десетина години може би те имаха известно право, но при днешните комуникации няма проблеми да бъдат контролирани и избирателните списъци, и редовността на подадените гласове. Другите доводи "против" се оправдават с трудностите при воденето на предизборната кампания в чужбина и свързаните с това разходи. Но нищо не пречи на отделните партии да издигнат свои кандидати и от живеещите там български граждани. Те имат същите права, както и живеещите в страната.

По-добре равномерно да разпределят гласовете

Живко Георгиев, социолог "Галъп интернешънъл"

Идеята за създаване на отделен многомандатен избирателен район за българите в чужбина има ясна цел - да не допуска изкривяване на вота. Защото сега с тези гласове депутати стават лица, които не са свързани с региона и не са наясно с местните специфични проблеми. Те са индиферентни към тях и в парламента се концентрират върху отстояването на партийните цели на национално равнище. Това поражда естествено недоволство в района, още повече че обикновено гласовете от чужбина се насочват към и без това малки по население области, които са на "санитарния минимум" от 4 депутати.

Създаването на такъв район обаче е нецелесъобразно, доколкото това означава липсата на възможност да се води реална предизборна кампания, което обезсмисля вота от политическа гледна точка. С какви средства ще обикаля някой кандидат за народен представител Европа - от Норвегия до Португалия? Или ще кръстосва Америка от единия океан до другия? Много по-рационално е да се намери формулата тези гласове да се разпределят равномерно по всичките многомандатни райони. Никоя партия няма да ги загуби, но вотът ще бъде минимално изкривен.