Трендафил Величков, бивш член на БСП, бивш зам.-председател на НС на младежкото обединение в БСП
Без да се усетим, отново сме на прага на пленум. Пленумът на анализа, поуките и промяната. Затова в киносалона на "Позитано" 20 отново се носи духът на революцията. Чуват се позабравени думи - оставка, промяна, нов лидер.
И човек, който е имал нещастието да чува тези думи на това място години наред, започва да се пита - коя революция, другари? Коя промяна? Кой ще подава оставка? Всъщност, не мислите ли, че затворени в салона на "Позитано" 20 гледате един и същ филм вече 10 години?
Да, този филм сме го гледали. Въпросът е - какво ще извадят от златния фонд кукловодите и какъв ще е сценарият на хората от четвъртия етаж. Защото първоначално всички си мислехме, че филмът касае само хората от БСП. Оказа се обаче, че този филм го гледат всички. А някои от сцените са в състояние да променят съдби и животи.
Много филми за революцията са прожектирани на "Позитано". Първо беше революцията на младите. Нещо като сериал, който няма край. Нито хубав, нито лош. Просто псевдокомедия без финал. После беше филмът на ужасите. В него зъл гений иска да вземе партията от добрия Станишев. Тези филми винаги са с хепиенд - ужасните хора или се самоизключват, или си тръгват. А целият салон радостно аплодира със сълзи на очи. Трилъри на "Позитано" също не липсват, но скриптовете им са предсказуеми. Най-често някой трябва да изчезне завинаги, като това обикновено е политическият опонент.
Червените продуценти на "Позитано" понякога се изкушават и от жанра "драма". Тогава в киносалона става истински напечено - късат се ризи, има кадри със спомени от пионерските години и разбираш, че без да знаеш, от месеци седиш до хора, чийто живот изцяло и напълно е бил посветен само на партията.
При драмата възможните изходи за публиката в залата са два - за някои е драматичен, а за други (които са успели да се разберат с ръководството) - не.
Не на последно място, ако имате късмет, можете да попаднете и на жанра "бизнес хроника".
Тя обаче е само за избрани.
Ако живееш достатъчно дълго в орбитата на "Позитано" 20, рано или късно попадаш на любимия на актива сериал "Анализ на изборната загуба". Тази творба има повече серии от "Дързост и красота", но за сметка на това - почти същия сюжет.
Разбирам, че утре ще дават нов епизод от този сериал. С работно заглавие "Революцията на бюрата". Бюрото е особен символ - то е цел и път и всичко за героите от киносалона. Уви, финалът е ясен и зрителите само ще гледат с тъга как някои бюра се сменят. За сметка на това властелинът на бюрата вероятно за пореден път ще успее да ги убеди, че Той трябва да има две. И най-вероятно ще успее. Защото не е удобно да му противоречиш - все пак, кой би искал да се излагаме пред чужденците? А и този шанс, това международно признание, тази легитимация...
Впрочем, докато пляскат гузно и с усещането, че вероятно нещо не е наред, в главите на зрителите от кино салона ще се появи малка еретична мисъл - а дали някое бюро не е останало? Или поне стол, стига да е в Брюксел. Но в суматохата тези въпроси не е удобно да бъдат задавани. И зрителят от киносалона ще преглътне тази мисъл. За пореден път. Защото в сюжета на тези сапунки е заложено да има поне по двама-трима недоволни.
Ако трябва да правим прогноза за финала на тази серия от епизода на революцията, традиционно той ще завърши с исторически преглед.
Действа добре на обитателите на киносалона - надъхващо, има кадри на Благоев, Коларов, Димитров и други непознати личности.
Една част от хората на "Позитано" изобщо не знае кои са тези хора, но им е драго, че са част от общия екстаз и от 120-годишна история.
Важното е киносалонът да се радва и да ръкопляска.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
