#ДАНСwithme навлезе в осмата си седмица и стана вторият по продължителност уличен протест в най-новата ни история след политическата стачка срещу кабинета на Андрей Луканов, която издържа повече от два месеца през есента на 1990 г. Депутатите се саморазпуснаха в лятна ваканция, но недоволните софиянци макар и в оредял строй не спират своя гневен марш по нагорещените жълти павета.
В юдео-християнската традиция 50-ят ден на всяко обществено или духовно начинание се счита за преломен и е натоварен с изключителна символика. В Стария завет на този ден древните юдеи чествали настъпването на седемте седмици след Пасха, на която започва изходът от Египет. Първоначално бил празник на седмиците, но по-късно с него започнали да отдават почит на десетте Божи заповеди на Моисей, спуснати му от Началника на планината Синай. Една друга Петдесетница е сред централните събития в християнствто. 50 след възкресението на Горницата Сион над учениците на Христос се излели огнени езици, които се разделили и докоснали всеки един от тях. Изпълнени с даровете на Светия Дух, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици. По този начин Божият син изпълнил обещанието си
да изпрати за утешител на вярващите
"Духа на истината". В този богат на чудеса ден над 3000 души приели християнската вяра и създали първата църква.
Ако се пренесем в наши дни, на своята Петдесетница миналия петък протестът направи театрална "възстановка" на знаменития "тур за овации" на белия рейс около храма "Ал. Невски" и последвалия масов бой. Самата нощна блокада на парламента стана вечерта на 23 юли - на 40-я ден, когато според християнския календар е Възнесение - денят, в който Спасителя се е явил на своите ученици и ги завел на Елеонската планина. Евангелистките спекулации са съблазнителни, но е време за миг да спрем, да се огледаме и да потърсим отговор на въпросите. Мнозина от уморените протестиращи също се питат. Има ли смисъл на бунта? На прав път ли сме? Ще се роди ли наистина нещо ново от тези граждански вълнения? Как да продължим?
След 16 г. относителен рахат за властта през 2013 г. имаме вече два многохилядни антиправителствени протеста. Първият през февруари свали кабинета за три дни, но още месец продължиха да се леят на площада гневът и накипялата гражданска енергия. Юнският протест пък засега устоя на опитите за дискредитиране - да бъде опакован като хепънинг на скучаещи богаташи или импровизиран
бирен фест на столичната лумпениада
Успя да обезвреди провокаторите и хулиганските банди, които целяха да предизвикат сбивания с полицията. Не позволи да бъде разделен и яхнат от партийни клики и посреща всички опити за политическо инженерство с подозрение и насмешка. Благодарение на усилията и на улицата, и на МВР се изгражда цялостна култура на толерантния протест, която приятно изненадва Европа и света. Улицата дестилира черногледството и отчаянието в серия от сполучливи комедии и закачливи лозунги.
В протеста набързо се оформи умерено и радикално крило. По-кротките предложиха #ДАНСwithme да излезе в отпуск до 4 септември, за да могат протестиращите и хилядите полицаи, много от които от февруари са на пост по улиците, да поваканцуват. По-непримиримите възкликнаха: "Ако спрем, ще загубим бройката и от 4 септември ще трябва да броим отново. Прекратяването на окупацията ще върне инициативата при управляващите". По всичко личи, че уличният натиск няма да спре от само себе си и през отпускарския месец.
В пространството между Ларгото и Орлов мост започнаха да никнат като гъби след дъжд граждански общности, които изграждат своя политическа публичност. Много от най-активните бунтари смятат, че начинанието трябва
да прерасне в постоянно протестно движение
което да бъде оръжието на будните граждани срещу всяка самозабравила се власт. Дали през 2013 г. у нас се създаде Църквата на гражданската бдителност? Или пък след краткото избухване хората пак ще се приберат по домовете и ще потънат в апатия за петнайсетина години, както се получи след краха на Виденов? Дългогодишният спец по бунтовете, анархистът княз Кропоткин смята, че не отчаянието, а само надеждата може да породи една успешна революция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
