Когато играем с чужденци, винаги съм за българския отбор. В нашето си първенство можем и да се псуваме, но щом някой представя родината навън, с него сме. За тези думи на дядо ми, потомствен марекчанин, се сетих покрай мача на "Лудогорец" с швейцарския "Базел" тази вечер. Откровено казано доста ме дразнят подмятанията как едва ли не провинциалният футбол е изял хляба на грандовете. Манталитетът ни май не е много мръднал от времето на дядо ми. Оттогава някакво неписано правило върви, че софийските грандове винаги трябва да побеждават. И когато се наложи да преклонят глава пред някой Давид от Станке Димитров (старото име на Дупница - б.а.), то коментаторите започват да въздишат в колко слаба форма са били или как съдията им е виновен. А не може ли просто другите да са по-добри!
Изконното разделение на столица - провинция обаче не е само в спорта. Вижда се ежедневно и в мача между протестиращи и контрапротестиращи. Едните уж играят за кабинета на Орешарски, а другите ритат твърдо "срещу", а правилата кучета ги яли.
За разлика от политиката обаче в спорта все още е оцеляло зрънце феърплей. Да, сигурно има и немалки интереси, но днешната среща определено защитава националните. Защото една крайна победа в плейофа на разградския тим ще ни отвори вратата към клуба на богатите, както наричат Шампионската лига. Това е все едно да влезем повторно в Европейския съюз, но с футбола си, макар че като манталитет и ниво той очевидно все още не е готов. Ако все пак Фортуна е благосклонна към нас, то оттатък желязната завеса ще попаднат не само разградчани, а целият панаир, наречен български футбол. Той не спира да къса нервите на зрители и фенове от администрирането до съмненията за уйдурми кой кога и къде да бие.
Най дразни обаче претенцията за професионализъм, когато по европейските терени нашите отбори падат от аматьорски отборчета. Един евентуален успех на зелено-белите обаче с един замах ще премести фокуса от блатото. От уредените мачове по нашите балкански ширини върху всички български таланти, настоящи и бъдещи. Те ще станат по-конвертируеми. Отново ще се заговори за родния футбол с респект. По веригата всички ще спечелят всички - фенове, футболисти, президенти, мениджъри, телевизии.
Освен всичко друго шампионът на България тази година играе приличен футбол навън, с което автоматично става достоен за подкрепа от всеки фен, независимо на кой клуб симпатизира. Вярно "орлите" нямат онази митология, която сгрява душите на феновете, когато седнат на по бира в градинката. Но го има и другото - славните битки на т. нар. грандове, пък бяха толкова отдавна, че вече почти нямат живи свидетели. А разградчани жънат победи днес. Разбира се, приказката си има своя цена. Според изчисленията "Лудогорец" е най-скъпият отбор в България, оценен на 26 млн. евро със средна стойност на играч над милион. Това е с почти 12 млн. евро повече от втория в класирането за миналия сезон "Левски".
От самото начало собственикът Кирил Домусчиев инвестира мъдро в селекция и треньори. Така "орлите" направиха нещо феноменално, като станаха вторият клуб в Европа, който веднага след влизането си във Висшата лига спечели и трите купи (шампион, купата и суперкупата). Междувременно средства бяха насочени и в цялостно обновяване на стадиона в Разград и в създаване на детско-юношеската школа. Дано нейните плодове скоро гледаме и по терените на Европа. Но нека първо видим ще изплува ли "Лудогорец" от блатото на родния футбол на националния стадион тази вечер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
