Вторник,

Отличничката и рекетьорите

От: Failed to load user -
Отличничката и рекетьорите
A
A
A

Рекетьорите са в началото на тази история. Обикновено посещение на добра воля.

Но преди това Стефка Михайлова, филоложка, отличничка, полиглотка е назначена в Министерството на леката промишленост. Тя е красива, пише стихове, радиопиеси, разкази и гледа като на кино светлото си бъдеще. Това, което не може да види обаче, е бъдещето на държавата. А то изведнаж прави остър завой и става неясно. Началото на 90-те. Демокрацията ликвидира министерството с всичките му кабинети, експерти и надежди. Но всяко зло за добро и Стефка е вече на още по-добро място - в търговията. Има няколко магазина, продава качествени дрехи, пътят напред пак широк и асфалтиран. Работата й във фирмата обаче изисква още знания. Добро съвпадение е, че точно тогава в София пристигат преподаватели от университета в Ница. Ще водят едногодишен курс по управление и мениджмънт. Добър шанс за начинаещата бизнес дама. И точно тогава рекетьорите идват за втори път. Вече не са толкова любезни, искат четиридесет процента от оборота на магазините й. "Красивото ти личице ще стане на пихтия. Няма да се познаеш", казват и галят косите й с металните боксове, нахлузени по ръцете. Заплахата засяга и сина, който все още е в детската градина. Реакцията на дамата е мълчание и стоическо бездействие. Магазините й са ограбени три пъти за три седмици. В деня, в който получава отличната си диплома от френския курс по мениджмънт, Стефка обявява тоталния фалит на фирмата си. В България вече не я чака нищо хубаво.

В Ница й предлагат едногодишно обучение, със стипендия само в първите три месеца. Знания и мизерия, това ще й носи близкото бъдеще. Хотелът й е отвратителен, но евтин. Леглото й плува във вода. Добре, че плажът е слънчев. Там чете и суши дрехите си. Хлябът става основната й храна. Спането - лукс. Няма право на стипендия, докато прави докторската си дисертация. Продължава - с познатата упоритост и в същата мизерия. 1000 дни спи по четири часа на денонощие, написва шестстотин страници и дисертацията й "Преходът на държавните предприятия в България към пазарна икономика" е готова. Следва решението на височайшата комисия, която Стефка и малцината й приятели чакат със свито сърце и много малко надежда. Професорите обаче се бавят. Явно, провал, прогнозира българката и е готова да си тръгне. Жалко, всичко е било напразно: и мизерията, и безсънието, и гладът. Миг след това председателят на комисията чете: Дисертацията на Стефка Михайлова получава най-високата - четвърта докторска степен. Формулировката е: С много чест, поздравления и право на публикация.

Като доктор на науките тя вече можа да работи във всяко френско висше учебно заведение. С годините стига до Сорбоната. Става професор.

Жан - черната овца на фамилията

През това време, някъде другаде, се случва друга история. Ето я и нея.

В началото фактът, че го слагат винаги на последния чин, твърде много обижда малкия Жан Марк Бюргер. Това, че е син на адвокат, внук на фабриканти и е роден на пъпа на Париж, не помага много на самочувствието му. Годините минават, а той си остава все така стеснителен, мълчалив и дори странящ от другите. Докато братовчедите му блестят с отличните си оценки и амбиции, той така и не успява да се отлепи от опашката. Какво ли ще стане от него, пита се бащата повече с тревога, отколкото с надежда. Жан завършва икономика в частен, което ще рече платен и не толкова престижен университет. За такива дипломи казват, че са повече купени, отколкото извоювани. Работи без желание, докато на 27 години идва прозрението му. Няма повече да слугувам на другите, казва си и създава своя фирма. Следва нова доза притеснение за стария адвокат. Дали няма да стигне до затвора, терзае се бащата. При Жан няма такива мрачни мисли. Той е сам, но като че ли някой отгоре е с него. Наема камион под наем, взема заем и започва да оборудва офиси. Сам пише фактурите, монтира бюрата, движи счетоводството. Нещата потръгват по-бързо, отколкото е очаквал. Става една от най-популярните фигури в тази област. Обзавежда "Дефанс", огромното административно сърце на Париж. Взима на работа всичките си братовчеди - отличници, а за юрист на фирмата си назначава родния си баща, човек, който най-малко вярвал в блестящото бъдеще на сина си.

Днес Жан Марк Бюргер е мултимилионер, но не му личи. Не носи лъскави дрънкулки, скъпи бижута, тежки костюми. По протритите дънки и блузка прилича не на мастит търговец, а на скромен университетски преподавател, който брои дните до заплата.

Срещата без гръм от шампанско

Не търсете никаква романтика в първата среща на българката и богатия французин. Напротив, пълен битовизъм, стоково-парични отношения и проза. Професорката си търси ново жилище и неин близък я насочва към Жан Марк Бюргер. Той има петдесет апартамента. Звучи банално, но случилото се после може да се определи само по един начин - любов от пръв поглед. Почти веднага заживяват в един апартамент. Влюбих се в една българка и в България, казва Жан. Тя е колкото три французойки, допълва не съвсем патриотично. От седем години двамата не се разделят нито за ден независимо дали са в Париж, София, комплекса Пирин голф, малкото гръцко селце Карамути, перлата Ница, израелския суперкурорт Елат. Навсякъде, където имат жилища. Въобще живот като на кино, в което филмът е режисиран от самия Господ.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички