От 122 години Орлов мост е ключът към София, но днес там вече е паднало резето. От две седмици насам то се вдига само по желание на протестиращите. А те са стотици всяка вечер и играят волейбол, федербал и малки дечица тичат по платната пред паркираните автобуси. Чувството за свобода е невероятно. Независимо че много хора са недоволни, защото трябва да минават по обиколни маршрути, такава толерантност е рядко виждана у нас.
Малко история или защо се строят мостове
Една древна арабска легенда гласи, че Аллах създал земята равна и гладка, за да могат хората да пътуват и общуват помежду си без проблеми. Но Иблис (Сатаната) завидял на делото му и с ноктите си издълбал реки и пропасти, за да ги раздели. Аллах не можел да поправи злото, но изпратил своите ангели, които се наредили над бездните един до друг с опрени криле. И така подсказал на хората да строят мостове.
Едва ли има по-поетичен образ за това какво представляват мостовете в историята на човечеството. Те не случайно се превръщат в знаци на съдбата - мостът на Тибър, на който Хораций Коклес спасява Рим от напиращите етруски, Арколският мост, по който младият Наполеон Бонапарт повежда войниците си срещу австрийските куршуми и така слага началото на своята слава, мостът при Ремаген, по който през 1945 г. американците успяват да преминат Рейн, за да се срещнат с руснаците при един друг мост, макар и разрушен, на Елба. Иво Андрич превръща моста на Дрина в главен герой в едноименния си роман. Да не говорим за киното - от "Мостът на река Куай" с Алек Гинес до "Мостовете на Медисън" с Клинт Истууд и Мерил Стрийп - безброй са лентите, в които всичко се върти около въпросното съоръжение - и войната, и любовта.
Затова и днес мостовете са знакови паметници от историята на градовете по света - Бруклинският в Ню Йорк, лондонският "Тауър Бридж", парижкият "Понт-Ньоф", "Мостът на въздишките" във Венеция, "Ержибет хит" в Будапеща и Карловия в Прага... Списъкът може да бъде безкраен.
За нашата история
Огромна памет има и софийският Орлов мост. Вече над 120 години той е един от символите на нашата столица. Построен е през 1891 г. по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на предприемача Вацлав Прошек. Металните части и орлите са изработени от виенската фирма "Рудолф Филип Вагнер". Изящните изделия на тази фирма са били търсени в цяла Европа. В София те украсяват и други архитектурни паметници - на Васил Левски, Лъвов мост, оградите на Градската градина и на Княжеския дворец (днес Национална художествена галерия).
Мостът е струвал на общината 80 000 тогавашни лева. Тъй като и тогава е имало нещо като валутен борд, става дума за същата цифра във френски франкове. През 1981 г. мостът е разширен, без да се губи оригиналната му украса, която само е изместена.
Постепенно Орлов мост се превръща в своеобразен център за социални контакти за разхождащите се по жълтите павета софиянци. Още повече че непосредствено до него започва Борисовата градина с езерото "Ариана", с едноименната легендарна бирария и други места за отдих и срещи.
Орлов мост е построен като символ на свободата
тъй като тук още през 1878 г. са посрещани освободените съгласно Санстефанския мирен договор български заточеници от Диарбекир. От тогава са се посрещали и всички гости на София. Бронзовите орли са неми свидетели на символичното връчване на ключа на София на много държавни глави и знаменитости, получили званието почетен гражданин на София - от кайзер Вилхелм II и шаха на Иран Мохамад Пахлави до Юрий Гагарин и Никита Хрушчов. По ирония на историята тук са посрещани през 1941 г. и немските войски на фелдмаршал Лист, а през 1944 г. - съветските на маршал Толбухин. За Гагарин да не говорим.
След 1989 г. Орлов мост отново стана символ на свободата и любимо място за демонстрации. Като се започне с милионния митинг на СДС на 7 юни 1990 г., разпрострял се по протежение на Цариградско шосе чак до височината при Алея Яворов и своебразен епицентър на всички протести. През ноември същата година блокада под "орлите" доведе до падането на правителството на Андрей Луканов и съставянето на кабинета на Димитър Попов. Тук миналата година природозащитници за първи път издигнаха лозунга "Окупирай Орлов мост". Пак тук завършваха и шествията през тази зима, довели до падане на правителството на ГЕРБ. Днес е същото.
За жълтите павета
Според легендата жълтите павета в София са подарък за сватбата на цар Фердинанд, но според фактите са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на Мартин Тодоров. Навремето те стигаха до началото на Орлов мост. Оттам нагоре бяха сиви, а булевардът беше в 2 платна и минаваше тролей. За десетия конгрес на БКП жълтите павета бяха извадени. Булевардът бе асфалтиран чак до СУ "Климент Охридски". За конгреса щеше да идва Леонид Брежнев и другарите боядисаха всички фасади на кооперациите по тогавашния бул. "Руски", но отзад си остана същата мръсотия, защото тя от улицата не се вижда. Естествено, че Брежнев беше посрещнат със "спонтанен" митинг пак на Орлов мост.
Вече няколко поколения се изреждат да протестират на Орлов мост и очевидно така ще бъде и за в бъдеще. Техният бунт още изглежда донякъде като хепънинг, но ако само едно жълто паве бъде хвърлено по парламента, веднага ще паднат и другите и ще последва ефектът на доминото. Няма да има спирка. Просто хората разбраха, че тази управляваща "класа", "клика", или както и да ги наричаме, вече няма "Банка кадри".
Те вече няма кого да предложат за какъвто и да е пост от техните среди, защото всички те са печално известни по един или друг начин. Затова и изчакват протестът да утихне, докато произведат поредния си Франкенщайн. Този път обаче номерът няма да мине, защото Орлов мост ги чака и пак ще ги посрещне подобаващо. Но протестите имат успех, макар и частичен. Вдигат се детски, пада ток. Изключително много спечели и собственикът на денонощната будка на Орлов мост, пред която опашката никога не свършва. Той само за две седмици направи оборот, колкото не е и сънувал за шест месеца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
