Патриотите ги сватосват и от двете страни, но могат да играят и сами
Първан Симеонов,
политолог
Шансът за обща лява кандидатура за президентския вот се отвори още на конгреса на БСП. Тогава левицата избра измежду две линии, а не просто между две личности. Едната линия беше по-лява, по-нишова, по-радикално звучаща. Другата линия, която и надделя, беше по-отворена към центъра, към търсене на партньорства и изглеждаше по-сговорчива към АБВ и други отломки на лявото. Както се очакваше, и както бях споделил в интервю за в. "Стандарт", след конгреса на БСП всички бързо започнаха да се определят. Конгресът на левицата беше първата нишка, от която започна разплитането на много сериозната плетеница от идеи, интереси и планове, която се заплете. Тази плетеница лека-полека се разплита. Както видяхме, когато БСП пое в тази посока, АБВ побърза да вземе инициативата. С една бърза политическа маневра тя ще се опита да бъде ключов играч в тази мрежа, дори нещо повече - струва ми се, че партията на Първанов иска да определя темпото и дневния ред на левия разговор, дори да предложи кандидат. Оттук произтича сериозната трудност, защото това не може да бъде прието еднозначно от БСП. Затова Корнелия Нинова говори за референдум. Но пътят за някакво ляво единодействие зад обща кандидатура е отворен. Това се обуславя от факта, че
лявото от месеци и дори години прилича повече на мрежа
отколкото на нещо монолитно. Лявото прилича на дясно. В него дори малките субекти имат своето място заради мрежовото взаимодействие. Факт е, че при АБВ има ярки личности. При БСП също има такива, но при АБВ някак си няма друго, те са отбор от личности преди всичко. Така че има шансове за обща лява кандидатура за президентските избори, но няма да е лесно да се случи. Това поставя сериозно предизвикателство към десницата. Защото например един общ ляв кандидат би имал освен аритметически бонус и психологически такъв - от типа "ето, тези хора преодоляха противоречията и се събраха". Така стана и при синята коалиция, и при РБ. Когато едни хора, които са с известна подозрителност един към друг и огорчение, се събраха по някакъв начин. Тук обаче възникват и две въпросителни. Представете си, че Георги Първанов се кандидатира за президент, освен конституционната въпросителна стои и въпросът как БСП ще го приеме, защото той направи нещо доста радикално спрямо левицата, напускайки и оглавявайки нова партия. По сходен начин стоят нещата и с Ивайло Калфин, който също не е еднозначно приет в БСП, макар че и двамата биха били силни президентски кандидатури. Разбира се, спрягат се и други имена на международни дами като Ирина Бокова. Но говорим тук по-скоро за типажи, а не за конкретни личности. Част от електоратите на БСП ще имат своите резерви и към Първанов, и към Калфин, но още сме далеч от този разговор.
Понеже евентуално ляво взаимодействие поставя много сериозно предизвикателство пред десницата, тя вече не може да си позволи да издигне кого да е, дори ГЕРБ да е с близо двойна преднина пред БСП през последните месеци.
Пред ГЕРБ стои необходимостта да издигнат безупречен кандидат
Но по метода на елиминирането почти не останаха такива кандидати, тъй като Борисов каза "този няма да е, и този няма да е". Интересно е дали пък самият той няма да се кандидатира за президент. Но той едва ли би искал да остане в историята като човека, който два пъти е напускал кораба на управлението. Дали е потъващ, или не, още не се знае. Но Борисов ще е два пъти напуснал, ако го направи. Освен това, ако тръгне в тази посока, ще го подиграват от сутрин до вечер, че се е поддал на политическа паника. Трето, някак си повечето обективни и социологически показатели поне засега не говорят, че има някаква ситуация, която да диктува паника. Напротив. Така че едва ли Борисов ще тръгне към такъв радикален ход и ще се кандидатира сам. Пред него има два варианта, които самият той ги посочи наскоро - партийна кандидатура или кандидатура на някаква политическа амалгама около ГЕРБ . Неслучайно РБ повдигат темата за общ кандидат на управляващото формирование. Впрочем това би звучало логично - деснопатриотичен кандидат. Неслучайно Радан Кънев в момента критикува управленското формирование най-вече заради национализма и популизма в него, тоест той търси позициониране по този начин. Само че тук трябва да сме честни, в тази ситуация патриотите имат и други възможности, тъй като са харесвани отвсякъде. Не от вчера е така. Те има отворени няколко политически врати, една от които е на ляво. Често чувам в изявленията на Първанов той да говори за патриотите. Явно той има намерение да прави нещо с тях. Патриотите имат отворена врата и към другите националисти. Тя е винаги отворена. През последните няколко години
имаше няколко опита за обединение на националисти у нас
Дали пък сега няма да сме свидетели на нещо подобно? Конюнктурата е благоприятна за това. Има такива настроение в обществото, а и в цяла Западна и Източна Европа. Третият вариант е обща кандидатура на управляващото формирование, която обаче трябва да е едновременно пригодна и за партиите от ЕНП, и за националистите, което не е лесна задача. Това трябва да бъде постигнато чрез много фина политическа механика, която да произведе такава кандидатска двойка, която да се хареса от либералните до консервативните кръгове, от космополитните до националистическите, и от герберите до седесарите, и от патриотите. Шансове има, но задачата е доста сложна, пък и разговорът тепърва започва. Докато в ляво пътят е горе-долу ясен, то тук пътят трябва да се изясни.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
