Димитър Ганчев, главен секретар на Интернет общество - България
Европейската директива за запазване на трафичните данни до 2 години, която позволява на спецслужбите да следят какво сме правили в интернет, вече е въведена в нашето законодателство. Фактът, че Европейският съд в Люксембург я е отменил, не променя нищо автоматично у нас. Промените в Закона за далекосъобщенията в България, които задължават операторите да пазят трафични данни, си остават валидни. Чисто формално българският законодател можеше да ги приеме тези неща и без да я има директивата. Отменена е причината, поради която ние сме си направили такова законодателство, но това не отменя автоматично и законите. Това, което трябва да се случи, е българският парламент да отмени тези текстове от Закона за далекосъобщенията.
Ако му се занимава с това
Парламентът не е длъжен да приведе нашия закон в съответствие с това решение. Ако депутатите нямат някаква друга причина да променят Закона за далекосъобщенията, най-вероятно няма да се занимават с въпросните текстове. Докато Народното събрание не ги отмени, те си остават валидни и българските телекомуникационни оператори продължават да са длъжни да правят това нещо. Така че - решението на съда в Люксембург касае българския парламент, а не българските граждани и оператори, които може само да се надяват, че някога ще бъдат спасени от безпричинното слухтене в интернет.
В решението на съда е казано доста подробно как използването на данните без знанието на абоната нарушава правата ни. На практика е неконтролиран кръгът от хора и институции, които могат да ви следят какво правите, с кого го правите, къде го правите и кога го правите. Става въпрос от това до кого и кога сме пращали имейли до банкови транзакции.
Няма гаранции за това кой има достъп до тази информация
защото тя се събира за всички, а не само за тези, които са заподозрени в извършването на престъпления. Искате или не искате, тази информация се събира и в момента - за мен, за вас, за всички читатели на "Стандарт". Спецслужбите имат достъп до това къде сте се намирали днес, какъв ви е маршрутът до работата и обратно, с кого си говорите по телефона, с кого си пращате есемеси, с кого си пишете имейл, с кого чатите, включително и с какво нетърпение сте си отговорили на чата. Те могат да ви следят дали в работно или в извънработно време влизате в социалните мрежи. Тази информация се пази.
Малко съм скептичен, но не ми се струва вероятно депутатите точно в навечерието на евроизборите да се хванат да променят тези текстове. Така най-вероятно още дълго време те ще си бъдат валидни.
Съдът в Люксембург е взел решение, че информацията не бива да бъде събирана за невинни граждани. Ако вие сте заподозрян за някакво престъпление, то си има Закон за специалните разузнавателни средства и за вас може да се събират всякаква информация, но това не важи за цялото население. Има си законов ред. Въпросът е дали на властта не е по-удобно да държи под око всички.
Записа Антония Кюмюрджиева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
