Четвъртък,

Не вярвайте на Путин за Сирия

От: Администратор -
Не вярвайте на Путин за Сирия
A
A
A

Сирия е в разруха. Гражданската война, която продължава повече от 4 г., остави страната в развалини. Неумолимата "Ислямска държава" (ИД) контролира обширни райони на север и на изток, а варварският режим на президента Башар ал Асад продължава да удържа своята крепост Дамаск. Западните сили - САЩ и Европа - не разполагат с добри възможности да се преборят с ИД, но не бива да стоят със скръстени ръце. Или трябва да работят с режима на Асад в битката срещу джихадистите, или да пренебрегнат съществуването му и да започнат сами военна операция за изтласкването им. Засега водената от САЩ въздушна операция срещу ИД е направила малко, за да спре нейното настъпление. До подобен избор се стигна заради провалената западна политика. Една личност разбира това по-добре от другите и това е руският президент Владимир Путин.

На 14 септември Путин съобщи, че Русия доставя военна помощ на Дамаск срещу ИД - подкрепа, която напоследък беше увеличена. Той също отправи призив за "някакъв вид международна коалиция за борба с тероризма и екстремизма". Това е в крак с политиката на Москва към Сирия, която е неизменна от 2010 г.: да бъде блокирана всяка подкрепяна от Америка инициатива за отстраняване на Асад от власт и вместо това Западът да бъде принуден да го приеме като партньор. Русия беше изолирана от Запада заради действията й в Украйна, но сега се представя като неизбежния спасител - крайно необходим партньор в борбата на Запада срещу ислямския екстремизъм. Виждали сме това и преди. След атаките на 11 септември 2001 г. Путин бе първият световен лидер, който се обади на президента Джордж Буш. Дни по-късно обеща подкрепа от Русия на водената от САЩ коалиция срещу талибаните в Афганистан, призовавайки и други да се присъединят към Русия "в битката с международния тероризъм".

Ислямският тероризъм е тема, близка до сърцето на Путин; на първо място, той му помогна да дойде на власт. В продължение на няколко седмици през септември 1999 г. поредица от бомбени атентати разрушиха четири жилищни блока в Москва и в два други руски града. Загинаха близо 300 души и стотици бяха ранени. Ислямски терористи от южната руска република Чечения бяха обвинени за атаките. С този претекст травматизираната руска общественост бързо се примири, когато Москва започна втора война в Чечения. Няколко месеца след нахлуването сравнително непознатият тогава и наскоро назначен премиер на Русия Путин се издигна на президентския пост.

Това обаче е официалната версия. Критици сочат доказателства, че бомбените атентати срещу жилищни сгради са били извършени от руската Федерална служба за сигурност или най-малкото с нейно участие. По-малко от седмица след четвъртия атентат беше намерена пета бомба в мазето на жилищна сграда в още един руски град. Тя беше дезактивирана, а атентаторите бяха намерени и арестувани.

Те се оказаха не чеченски терористи, а служители на ФСС. Путин, който е бивш ръководител на ФСС, опроверга теорията, че заговорът е бил организиран от държавата. Основният замисъл на Путин за Сирия - поддържан от неговия външен министър Сергей Лавров - е ясен: западните и арабските страни, които влизат в антиислямската коалиция, да се съюзят с Асад заедно с кюрдските и иракските войски; Иран, Хизбула и Русия също може да влязат в този съюз. Коалицията ще получи официален мандат от Съвета за сигурност на ООН и тогава ще победи джихадистките бунтовници. След това Русия ще върне Асад на масата за преговори и ще надзирава политически преход, който ще запази режима му. Путин планира да говори пред Общото събрание на ООН по-късно този месец за своя план.

С инициативата си за сближаване на Русия и Запада срещу ИД Путин се надява да се реабилитира, точно както направи след 11 септември. Тогава Путин убеди Запада, че заплахата, пред която е изправен в Афганистан и навсякъде другаде, е същата като заплахата пред Русия в Чечения. По този начин президентът на Русия успя да задуши западните критики за руските жестокости в Чечения. Кремъл смята за слабост ентусиазма на Запада за сътрудничество. Тя кара Путин да смята, че може да прави каквото си иска в Русия и да му се размине. Това виждане все още преобладава - но вече не важи само за Русия.

Ако се стигне до ново сближаване заради Сирия, Украйна ще бъде забравена, което е много удобно. Това може да подкопае западните санкции, свързани с Украйна, и да донесе на Путин мълчаливо признаване на анексирането на Крим и на влиянието на Москва в Източна Украйна. Така Русия ще триумфира над световния ред, наложен от Запада след края на студената война. Враговете на Америка - от Китай до Иран, ще сметнат това за покана да предефинират отношенията си с Вашингтон.

Западът трябва да обмисли всички варианти за Сирия - включително международна коалиция с Русия срещу ИД. Но ако избере този курс, трябва да се съмнява, че може да има доверие в Путин, че разузнавателната информация, доставяна от Русия, е достоверна или че Кремъл може да помогне за договаряне на дипломатическо решение в Сирия, което Западът и арабските му съюзници могат да подкрепят. Грузия и Украйна показват какво се случва, когато Западът не блокира насилническата дипломация на Русия. Не трябва да позволим на Путин да диктува условията на сътрудничество. В противен случай ще бъдат повторени грешките от миналото.

Тагове: Ид Путин Сирия

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички