На война - като на война

Европа спуска нова Желязна завеса, но дали ще реши проблемите с бежанците и екстремизма

"Във война сме!". Емоционално-патетичната фраза, изтръгнала се от устата на президента Франсоа Оланд, бе повторена в почти всички европейски столици след кланетата в Париж. Държавниците от Стария континент най-сетне прозряха простичката истина, отдавна прогнозирана от политолози, журналисти и даже от папата - че от доста време е започнала Третата световна война - този път между западната цивилизация и ислямския фундаментализъм.

Тази война наистина е асиметрична - няма фронт, няма тил, както в "добрите стари" Първа и Втора световни.

Врагът е навсякъде - невидим, неуловим, непредсказуем

напук на всички съвременни електронни средства за контрол. Защото няма власт над онази глава, която е решила да се отдели от раменете си, както е писал навремето Христо Ботев. Освен това врагът сега има бази навсякъде. От старите имигрантски гета, като се започне с превърналото се вече в нарицателно предградие "Моленбек" до Брюксел, и се свърши с най-новите, набързо импровизирани лагери в Германия. Където трудно може да кажеш кой наистина е бежанец, кой просто икономически имигрант и кой обучен терорист.

Защо се стигна дотук е дълга и необятна тема. Навярно все пак всичко започна преди четири десетилетия в Хелзинки, когато Западът упорито искаше от Изтока да приеме прословутата "Трета кошница" в окончателната декларация на Заключителното заседание за европейска сигурност и сътрудничество в Европа, а именно - текстове, гарантиращи свободното движение на хора, идеи и капитали. Тогава соцлагерът отстъпи, а през 1989 г. комунизмът рухна, изчезнаха Варшавският договор и СССР, и Европа се обедини. Но тази идилия от 90-те години, накарала Фукуяма да провъзгласи "края на историята", бързо се изпари. Никой не бе предвидил, че "Третата кошница" отвори пътя за свободното придвижване на човешки маси от Африка и Азия, които са на път да застрашат самата идентичност на Европа. Идентичност, формулирана по блестящ начин от великия Шарл дьо Гол: "Ние сме преди всичко и въпреки всичко европейски народ от бялата раса, с гръко-латинска култура и християнска религия". Определение, валидно не само за французите, а за всички народи на Стария континент.
Сега в Брюксел министрите на вътрешните работи трескаво обсъждат мерките, с които да спрат по някакъв начин този вече неконтролируем поток на афро-азиатци - предимно мюсюлмани.

Край на Шенген, край на свободното движение

на хора. Външните граници на континента отново ще обраснат с бодливите спирали на Бруно, прожектори и вишки с картечници, а на КПП-та отново ще сверяват по компютрите самоличността на преминаващите. Или, казано с една дума - нова "Желязна завеса". Като тази, която разделяше континента до 1989 г.
Тя няма да реши генерално проблемите - нито с бежанците, нито с ислямския тероризъм, нито със съжителството между двата свята. Въпросът е какво е нашето място като преден окоп на крепостта Европа. Ако Брюксел иска сигурна отбрана, не трябва да пести парите - на война като на война. И това трябва да бъде казано ясно от нашите политици.