ЕС се нуждае от реформи, но националните правителства дават отпор
Лъчезар Богданов,
икономист
Все още не съм чел книгата "Кризата в Европа. Поглед отвътре" на Симеон Дянков, срещнах само няколко цитата от нея. Но е факт, че решенията в Европейския съюз се взимат бавно и че всъщност няма единно управление нито на фискално и бюджетно ниво, нито като конкретна икономическа политика. Като че ли започнаха да се създават тези институции с пакта "Евро плюс" и единния механизъм в банките, който вече имаме с новата директива за преструктуриране и разрешаване на банкови проблеми. Но е факт, че скоростта е доста по-ниска. По отношение на това, че ЕС е в икономическа криза, мисля, че същественото, което виждаме, е нуждата от структурни реформи в него. Има системни пречки пред иновациите, инвестициите, растежа и мобилността на работната сила, които всъщност пречат Европа да бъде едно по-добро място за трупане на знания, иновации, нови технологии, а оттам - за икономически растеж и просперитет. Тези пречки се премахват чрез реформи в националните държави. За съжаление виждаме, че националните правителства реагират много бавно и всъщност има силна съпротива срещу тези реформи и промени, които биха довели до този ефект. Крайният случай, разбира се, е Гърция, но и в много други страни има съпротива и отказ от промяна, от това да се приеме очевидното - че някои регулации, правила, забрани не са благоприятни за създаване на благоденствие и просперитет и в дългосрочен план спират растежа. Трябва внимателно да се четат речите на Марио Драги и неговите отговори на въпроси. Той всеки път напомня, че Европейската централна банка може да осигури ликвидност, ако има ликвидна криза, да даде някакъв период на временно успокоение на финансовите пазари или пък да подпомогне закъсали банки при временната им нужда от ликвидност, но отвъд това растежът и просперитетът зависят от регулациите и правилата на играта, създадени от националните правителства и националното законодателство.
Дали ни очакват още поне 5-6 години икономическа криза в Европа е лингвистичен въпрос. Какво означава "криза"? В най-чист вид тя е някакъв вид шок, предизвикан от някаква структурна слабост и промяна. Ние тази промяна я видяхме през 2008 г. Оттук нататък трябва да направим нещо, за да премахнем първопричините. Защото кризата е свършила и ни е показала какъв е проблемът. Ние просто живеем в среда на нисък икономически растеж - стагнация. Нищо не се променя към по-добро, но това не е криза, а нещо, което е съпътствало човечеството няколко хиляди години. Животът си тече, не се случва нищо по-добро от предходната година, както са живели бабите и дядовците ни, така живеем и ние - мизерно, гладуваме и това е стагнацията. Защото като че ли ние приемаме за даденост и че едва ли не ни се полага всяка година да има растеж от 3-5 на сто, да растат доходите, да има нови работни места. Но това не е даденост, а се постига при определени условия. При липсата на такива условия не се случва. Прочитът на ситуацията в Гърция според мен е политически. Много бързо ще се стигне до връзка с реалността, а тя е, че в момента на еврозоната не й пука много за Гърция. Икономиките и финансовият сектор на другите страни са ваксинирани срещу кризата в Гърция, така че новото правителство на Гърция много бързо ще започне да предлага някакви варианти, казвайки, че прави нещо, а няма да постигне кой знае какво. Разбира се, всичко това ще премине през опити за извиване на ръце, тоест налагане на вето на някакви общи решения на Европа и т.н. В един икономически и монетарен съюз малките и слабите печелят повече от силните и големите и те се опитват да се включат в такива съюзи, защото това им дава повече шанс. Ако създават подходящи условия и им се даде възможност, по-бедните страни членки на ЕС биха печелили повече и биха догонвали по-богатите. Еврозоната за съжаление се превърна в нещо повече от монетарен съюз и е важно каква ще бъде тя след няколко години. Защото, ако тя бе само монетарен съюз, тогава от членството ни в нея щяхме да имаме само безспорни ползи. Но сега към еврозоната се "прикачиха" и други неща, включително и опити за данъчна хармонизация, които са по-скоро вредни и не само за България, а и за много други страни. Създадоха се и механизми за спасяване на банки и правителства и на практика може да се окаже, че по-бедните страни трябва да спасяват по-богатите. Има доста притеснителни неща, но нека да видим каква ще е еврозоната след 3-4 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
