Гледали ли сте как децата си играят с дъвка. Захапват я и я дърпат като конец, докато не се скъса. После започват отново. Нещо подобно се случва с дъвката за реформата на нашата здравна система. Всяка власт се захваща първо с нея - предъвква я, дърпа я, без да си дава сметка, че скъсаното не винаги може да се залепи.
Животът на 350 бебета у нас е поставен на карта. Толкова са децата на година, които се раждат със сърдечни малформации и се нуждаят от операция. В единствената клиника в страната в Националната кардиологична болница, където могат да получат това лечение, обаче няма достатъчно кадри.
Доскоро там е имало трима специалисти, които са се грижили да работи машината бял дроб-съце, без която не може да се направи операцията. Ако тя не поддържа организма, детето ще издъхне на операционната маса. В момента е останал само един от тях. Останалите двама са отишли заради по-високи заплати в една от новите болници, където се предлага стандартно лечение за възрастни хора. Единствената клиника за детски сърдечни операции обаче не може да предложи по-високи заплати, защото няма възможност. Ако държавата не й протегне ръка, тя е обречена. А заедно с нея и съдбата на част от нашите деца. Алтернативата за тях ще бъде скъпо лечение в чужбина или смърт.
Основната причина за този абсурд е законодателството на "разградения двор", което толерираме. Според него всеки инвеститор може да отвори навсякъде когато и каквато си поиска болница. Резултатът е, че у нас има много клиники, които не са ни нужни, а тези, без които не можем - са пред фалит. Това се получава, тъй като новите болници се строят според търговския интерес на собственика им, а не според нуждите на хората. Тези клиники подбират по-добре платените диагнози от здравната каса.
В добавка отсяват и по-леките случаи от тях, тъй като лечението им гълта по-малко средства. Така те са на печалба. Тя обаче е за сметка на загубите, които обират държавните болници. Защото те нямат право на подбор. В тях се лекуват всички диагнози и степени на усложнения. В някои пък се намират уникални клиники, чиято дейност не се прави никъде другаде. Обикновено това е не само заради сложността й, но и заради ниските приходи от нея. Точно като случая на детската клиника по кардиохирургия. Касата плаща 14,5 хил. лв. за операция на децата с вродени малформации, а реалните разходи стигат до 70 хил. лв. Нормално е там да не могат да предложат много големи заплати дори и да искат.
Хроничното недофинансиране на здравеопазването е и втората основна причина за печалното му състояние. За да продължи да работи, детската клиника по кардиохирургия в НКБ се нуждае от целево финансиране от 1 млн. лв. на година. Те могат да дойдат от здравното министерство. Другият вариант за оцеляването й е незабавна реформа на цялата система. В която ще има ясни правила кога, къде и каква болница може да се отваря. Както и кой ще плаща пълната сметка за нея.
Така отново стигаме до любимата дъвка на политиците - тази за здравната реформа. Регулирането на броя на болниците у нас и реалното финансиране на дейността им е обещанието на всяка власт. През него минаха както БСП, ДПС и НДСВ по времето на Тройната коалиция, така и ГЕРБ. Никой обаче не прие правилата. Защото те слагат край на сляпата печалба и пълните партийни каси. Преди дни новата стара власт отново предъвка дъвката за здравната реформа. Дано този път нещата да не свършат само с това. Защото дъвката се лепи лесно, но здравната система - не. А нашата вече доказано се къса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
