Навръх Трети март четирима професори представиха манифест "За републиката". Според инициаторите Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров гражданите трябва да предизвикат радикални реформи. Манифестът предизвика противоречиви реакции в обществото, а и постави много въпроси за целите, които преследва. "Стандарт" потърси мнението на един от авторите на документа Антоний Тодоров и на бившия конституционен съдия Георги Марков.
Антоний Тодоров
Очаквах, че манифестът ще предизвика най-разнообразни реакции. Четиримата инициатори, университетски преподаватели, много различни като политически позиции и политическа история, се събрахме за тази обща инициатива. Едни подкрепиха идеята със съзнанието, че това е нещо ново и най-малкото необичайно. Други видяха в него поредна инициатива, която някак продължава протестите от 2013 г. и затова се присъединиха. Трети, поради същата причина, веднага заподозряха поредната кампания на "професионалните протестъри" и побързаха да отхвърлят инициативата. Четвърти, по инерция или по професионални задължения, обявиха това за "манифест на олигархията". Пети привидяха нова форма на проява на т.нар. соросоиди и други квалифицирани с подобни обидни епитети хора. Самите реакции показаха, че разделенията в обществото са вече такива, че дори и ангажираните политически граждани не са в състояние да си представят обща кауза, съвършено минимална, за възстановяването на общите рамки на съществуването ни като нация.
Нищо от изредените по-горе хипотези не е вярна. Ние искаме просто един минимален консенсус между гражданите. Защото мнозина заподозряха едва ли не създаването на нова политическа партия. Това не може да го направим толкова различни хора, няма как да се случи. Просто искаме да подредим малко двора си и да наложим спазването на общите правила, оставайки си различни.
Манифестът не е партийна инициатива. Идеята е съвсем друга - че хора различни като политически убеждения трябва да намерят общ език и да стигнат до някаква обща рамка, за да направят нещо заедно. Защото закони в България има, но те не се спазват. И за да се спазват, е нужен граждански натиск. Това, разбира се, не означава отново блокади и масов бунт срещу правителството ала 1987 г., както призовава г-жа Татяна Дончева. Длъжен съм изрично да подчертая, че тя няма нищо общо с манифеста, и бе просто един от стотината общественици и политици от най-различни партии и течения, които присъстваха на нашата пресконференция.
Също толкова необосновани са и подозренията относно подкрепата ни за втори мандат на президента Росен Плевнелиев. Нито пък за издигане на някаква наша кандидатура. Това пък е последното нещо, което може да ни събере нас четиримата. Рискове пред нашето начинание, разбира се има. И преди всичко - дали това ще се превърне в поредната протестърска мрежа. Стигне ли се до такава "приватизиране" на идеята ни, аз веднага ще се оттегля. Но засега съм оптимист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
