Кризата, която не трябва да се пропуска

Кризата, която не  трябва да се пропуска | StandartNews.com

Политиците взимат трудни решения само ако са притиснати до стената

Илия Лингорски, бивш зам.-министър на финансите в кабинета "Сакскобургготски"

Преди 19 години Володя Стоянов записва песента "Пирамиди, фараони". Това се случва точно на 15 юли 1995 г. В тази своя епохална песен той дава срок от 100 години, но да кажем, че за тези 19 години се случиха няколко неща. Неслучайно през 1995 г. се пее за пирамиди.

От края на комунистическия период една институция непрестанно, заедно с правителството, е източник на проблеми за цялата икономика и обществото - това е Българската народна банка. Независимо кой е в Управителния съвет на банката, колко съвестно си вършат работата някои хора вътре - това го казваме без критика и нападение към никой от тях персонално, но БНБ през 90-те години е източник на най-големите обири. Затова през 1997 г. под натиска на МВФ на БНБ се отне основният прерогатив - управляването на паричната маса, рефинансирането на банките, с което престана да бъде централна банка и остана надзорна банка. Нещата се стабилизираха и ние се позалъгахме. Много хора като мен трябва да си посипем главата с пепел и да се извиним на хората, че години наред им обяснявахме колко стабилна е БНБ и всичко е наред. Въпросът не е БНБ да е стабилна, а икономиката и банковата система да са стабилни, всяка от банките да работи нормално. И колкото и да си повтаряхме тази мантра колко са добре нещата, какво се случи - вече сме в ЕС и НАТО, във време, когато няма никакви икономически причини за случващото се - правителството не е задлъжняло, банковата система е капитализирана, има ликвидност, изведнъж ние имаме поредната банкова криза. И то понеже надзорът на БНБ системно в крайна сметка не е бил способен да осъществява своите функции по начин, който да гарантира по-голяма предсказуемост.

Някои казват, че това е криза, която не трябва да се пропуска. Кризите са момент, в който могат да се случат позитивни неща, сериозни реформи и решения на проблемите. Миналата година в България гостува Ги Верхофстад, лидерът на либералите в ЕП. Той каза: "Политиците вземат решения за трудни реформи само когато са притиснати до стената". И в момента политиците ни са притиснати до стената. Затова те вчера единодушно взеха решение, срещу което БНБ се бори в продължение на години - България да започне работа по влизане в европейския банков съюз и надзорът, който БНБ осъществява самостоятелно, да премине под единния надзорен механизъм на Европейската централна банка.

Досега БНБ успешно е успявала да убеди правителство след правителство, че сега не е времето, че моментът не е подходящ, че ще загубим суверенитет. С тази криза мисля, че този спор приключва и всички са наясно какво трябва да се направи. Политиците трябва да сложат срок на присъединяването към механизма.

Европейският единен механизъм означава, че в рамките на ЕС банковата система ще работи по общи правила, ще има общ достъп до ЕЦБ и Европейската централна банка ще осъществява общ единен надзор, който, разбира се, ще бъде субординиран през местните централни банки. Но в крайна сметка те няма да определят като последна инстанция правилата. Тези правила ще са общи за целия ЕС. Не може да има една валута и 28 отделни фискални системи, 28 отделни банкови системи - това е рецепта за катастрофи.

Проблемът с КТБ, колкото и да е сериозен, е решим. Той възниква не на базата на някаква фундаментална икономическа ситуация, каквито имаше в Западна Европа и САЩ, а в резултат на дейността на нашите институции и прилагането на двойни стандарти. Проблемът в КТБ, измерението му е от неколкостотин милиона евро. Банки в други страни например се глобяват с милиарди за това, че не изпълняват съответните регулации за търговия и пр. Ние сме в предизборна ситуация, напрежението политически е голямо, има склонност да се драматизира и преувеличава проблемът. Политиците много често изпадат в ситуация да обрисуват някаква много страшна картина, след което казват: "Не, спокойно, спасихме ситуацията". Това е класически похват, но когато става дума за банкова система, трябва да се въздържаме от такива похвати, защото хората се притесняват сериозно. Ако участниците на пазара и вложителите се уплашат до степен, в която не знаят как да вземат рационално решение, последствията стават неконтролируеми. Няма нужда да си го причиняваме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай