Резултатите от проведения в Крим референдум ясно показаха волята и надеждите на хората там за свобода и самоопределение, както и осъзнатата необходимост за ярко противопоставяне на безумния реваншизъм и хаоса, обзели Украйна. Указът на Владимир Путин, с който признава Крим като "суверенна и независима държава" е очакван, логичен и напълно допустим от юридическа гледна точка акт. В правото терминът "признаване" съвсем не е еднозначен. Във вътрешнодържавното право той се използва например в гражданския процес, за да се освободи противната страна от задължението да доказва определени факти или обстоятелства, които, ако не са признати от едната страна, подлежат на доказване от другата в съда. В доктрината по международно публично право авторитетни юристи като Александър Янков, Благой Видин, Александър Рангелов и други приемат, че терминът "признаване" се използва, за да се "изрази съгласие с факти или по-точно със съществуването на факти, права и съответни задължения, самостоятелно или като част от международен спор, но и като част от процеса на създаване и доказване на обичайноправна норма".
Терминът "международно признаване" има своето точно значение. Признаването се използва във връзка с възникването на нови субекти на международното публично право или по повод на въпросите, свързани с конкретно представителство на вече съществуващи субекти. Затова е общоприето, че международното признаване е явно или мълчаливо изразен акт, отнасящ се до появата на нов субект на международното право или до някаква форма на представителство, включително и до настъпваща промяна в това представителство.
Признаването има правно и политическо значение. Естествено негов обект са отношенията между признаваната и признаващата страна, като самият обект се различава в зависимост от вида на признаването - на държава, на правителство и т.н.
Затова е допустимо Върховният съвет на Крим да обяви официално независимост от Украйна и да поиска присъединяване към Руската федерация. По този начин се реализира напълно волята на суверена - почти 97% от жителите на Крим, участвали в гласуването, пожелаха отделяне от Украйна. Референдумът бе легитимен, резултатите му отразиха свободна и демократична воля. Всичко останало е банална демагогия и невиждано по мащабите си лицемерие, съчетано с фалш.
Путин вече гледа към Приднестровието
Чавдар Стефанов
По време на т.нар. референдум в Крим възторжени привърженици там казваха, че такава избирателна активност не е имало от съветските времена. И в Кремъл също от съветските времена насам не е имало такива ръкопляскания и овации за Путин, както при подписването на договора за приемане на Крим в Руската федерация. Изводът е, че Москва поне от 6-7 години насам упорито, а вече и твърде интензивно, се "смъква" към времето на Съветския съюз и към силовия начин за използване на своето влияние. Никой не вярва на подканянията на Путин към Украйна, че украинският и руският народ винаги са били близки.
Руският президент толкова много лъжи изрече за Украйна, каквито никоя друга държава не е. И не само той, а и Руската федерация и Федералното събрание. Лъжата е тази, която се разпростира над всичко свързано с руската позиция към Крим. Важно е обаче какво се случва в Крим, а там започва създаване на нова противопожарна служба, изплащане на пенсии, строене на мост. Но Русия след Сочи и икономическата криза от последните години вече не е същата и остава само да се моли цената на петрола да остане висока. А Украйна може да направи доста неща - да спре например Северноукраинския канал, който снабдява с 85-90% вода и за пиене, и за напояване Севастопол.
Руските политици заплашиха, че ще разгледат какво се случва в Приднестровието, тъй като е неконституционно на границата с Украйна да бъдат спирани мъжете на възраст между 35-65 г. А българите са "разчекнати" в това Приднестровие и между молдовци и гагаузи. Оттук нататък трябва да следим реакцията на международната общност. Очевидно е, че е започнала студена война, като руските политици се държат неестествено и казват: "А, да, на нас ни забраниха да ходим в САЩ, но ние сме били там 2-3 пъти", и се чувстват дори горди, че вниманието на американците сега е върху тях. Но това прилича на махмурлука, който ще премине след ден-два, и ще се видят очертаващите се проблеми.
Тогава ще се търсят решения, но невинаги сполучливи и адекватни. Очевидно обаче една военна операция в Приднестровието би туширала ефекта от решаването на проблемите в Крим. Санкциите на ЕС към Русия бяха меки. Путин неслучайно избра именно този момент да анексира Крим - след Сочи. Неговите съветници от година-две му посочват, че и Шотландия, и Венеция искат референдум. Затова целта на Путин е да постави под удар самите демократични основи на модерна Европа. В речта си той посочи, че е крайно време да се излезе от еднополюсния свят, под който той разбира свят, диктуван от САЩ, като, разбира се, не загърби и Европа.
Линията на ЕС сега - Великобритания прекъсва военното си сътрудничество с Русия, Франция е готова да се откаже от сделката с корветите "Мистрал", но Русия има само две слабости - нефтът и газът.
Никой не го иска, но не се знае как ще реагират ЕС и САЩ в започналата вече студена война. Русия е страшно милитаризирана страна към момента с бази навсякъде, така че не се знае дали след Крим няма да последват и други региони. За последиците за България да му мисли правителството ни, колко правителства се смениха и няма разнообразие в доставките на нефт и газ у нас и сме зависими от Русия. Българското правителство трябва да реагира, защото в Приднестровието имаме наши етнически сънародници и да поиска от Молдова поне да поддържат връзки с тях. Естествено, България трябва да се вглежда и в това какво правят САЩ и ЕС. Никой не искаше студена война, но ето, че Русия я пожела и тя се случи. Путин се опита да създаде нов двуполярен свят, като категорично се разграничи от САЩ и ЕС и противопостави Русия, Китай и Индия на останалия свят. Така че е повече от ясно, че светът не отива на добре с тези милитаристично напомпани руски мускули.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
