Кой ще научи учителите?

Кой ще научи учителите? | StandartNews.com

София. Образователното министерство готви нова идея за "бърза писта" в учителската кариера - участието в квалификационни курсове. То ще носи на педагозите точки, които ще бъдат своего рода "разменна монета" при растежа им в йерархията. Ако досега за старши учител изискваните години стаж са били 10, с участие в няколко курса те могат да бъдат намалени на 5.

Предполага се, че с тази мярка педагозите ще бъдат задържани в класните стаи, защото ще имат възможност да растат по-бързо, включително и на заплати. Целият въпрос обаче е в това какво представляват и въпросните обучения, и самата кариерна стълбица, по която учителите растат.

Самите названия "младши", "старши" и нагоре напомнят по-скоро игра на войници, отколкото възможност на свободни хора да се развиват - и съответно да обучават други свободни хора. Казармената йерархия, която бе въведена още при предишния състав на министерството, е по-скоро имитация на нещо като кариера - да не се сърдят даскалите, че нямат накъде да растат. Едва ли самочувствието на добрия учител ще се повиши от това, че след 10 години в системата е станал старши. А и парите, които придружават въпросното "старшинство", будят по-скоро съжаление, че не си се усетил да смениш професията по-рано.

Въвеждането на квалификационни курсове като възможност да растеш по-бързо на пръв поглед звучи добре - въпросът е обаче кой учи учителите ни. Неотдавна преподавател в гимназия сподели, че му е омръзнало хора, които с десетилетия не са стъпвали в училище, да му обясняват с апломб неща, които той знае още от университета. При това да му ги обясняват зле.

Истината е, че много от обученията по-скоро деквалифицират педагозите - защото в голямата си част са измислени за усвояване на някакви пари или за да осигурят хорариум на обучаващите. Докато педагозите се учат как да комуникират в класната стая, да потушават конфликти и да работят в екипи, всъщност се откъсват от всичко ново, което се е появило в науката им в последните години. Първо, защото нямат възможност да четат най-новата литература по тези въпроси. Второ, защото обученията в много от случаите се водят от хора с по-ниска от тяхната квалификация, които сами се нуждаят от това да бъдат обучавани. Парадоксът е, че в момента университетите, които иначе подготвят студенти и по педагогика, и по физика, и по химия, нямат право да извършват след това обученията на учители, които вече работят в системата. А те са най-способни да дадат на педагозите онова, което им е нужно. Да не говорим, че ще го правят хора, които учителите биха признали за авторитети, и че от тези знания ще има смисъл.

Непрекъснато ни заливат със статистики, че учителите отказвали да се включват в курсове и да учат нови неща. А как да го искат, когато ги занимават с административни глупости и скудоумия, някои от които са направо обидни за нормално интелигентен човек? Да, учителите, както и всеки друг, трябва да са в час с новото в науката си, за да не стоят самите те на едно място. Защо обаче това трябва да бъде задължително формално обучение? Тук отново опираме до темата за учителските заплати - дайте им пари, за да си купуват най-новата литература, вместо да търчат от частен урок на частен урок, веднага след като звънецът бие. Истината е, че докато това не стане, всички усилия да имаме по-качествени педагози ще бъдат напразни. Дори ако ги направим генерал-майори.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай