Когато преди време се появи химнът на МВР "Нашата полиция ни пази", изпълнен от Веселин Маринов, фолклорът тутакси роди пародийни интерпретации за това кого точно пази полицията ни. И от кого.
Арестът на двама полицаи в Благоевград, сложили "чадър" над сводник, е емблематичен в това отношение - не на последно място, защото в повечето градове винаги има по един такъв "министър на любовта" или министър на някаква друга далавера, за който се знае, че е в особено тесни връзки било с полицаи, било с магистрати. Всички знаят името му и
всички се страхуват да го кажат на глас
Може би, защото много често онова, от което трябва да се пазим всички ние, е корупцията в униформи. Все едно заради какво. Може да е заради трафик на хора, за раздаване на пари с баснословни лихви, за търговия с вътрешна информация. За всичко това накуп - нима кметът на Галиче Ценко Чоков щеше да продължи да прилага крепостното право в селото си, ако нямаше подкрепа от хората, облечени във власт? Нима братя Галеви, другите галеници на властта, произлезли от силовите структури на държавата, не бяха взели на доживотна концесия цяла Дупница? Нима няма десетки други, които са превърнали малки градчета и селца в свои крепости, където раздават лично правосъдие и никой не смее да протестира. Нещо повече - престъпността там пада, защото правосъдието бива раздавано от престъпници, които
никой не смее да докосне с пръст
Така, както обикновено пада престъпността при най-железните диктатури - защото само те имат правото да вършат престъпленията. И това е най-страшното - защото то девалвира доверието и в хората с униформи, призвани да ни бранят от престъпността, и в онези с тогите, призвани да съдят престъпниците. Не знам как са се чувствали жертвите на трафик, притискани да оттеглят жалбите си от човек, към когото са обърнали цялото си доверие с надеждата да ги защити. Човек, който ги мачка с цялата тежест на държавата, която стои зад него. В дома на един от арестуваните полицаи открили цяло кило преписки, които така и не били заведени. Другият пък е местното "лице" на борбата с организираната престъпност - лице, което отдавна се е сраснало с нея. Дори един такъв пример вече те кара да се усъмниш струва ли си да се обръщаш към полицията, все едно за какво, след като нямаш никакви гаранции, че ще бъдеш защитен от нея. Нещо повече - след като това ще те подложи на удари. При дребни битови кражби например вече много отдавна хората не търсят полиция - защото не вярват, че някой ще търси крадците. Всеки приема за нормално паролата на катаджиите "Кво прайм са?", при което обикновено те гледат в ръцете.
Жертвите на сводника Мартин Дебелия са живели буквално в робство - и когато са събрали целия си кураж, за да се опълчат, са се отзовали в омагьосан кръг, от който измъкване няма. Интересно е дали оттук нататък двамата полицаи, хвърлили петно върху МВР, ще бъдат осъдени, или най-неочаквано документите срещу тях ще се изгубят, доказателствата ще се окажат недостатъчни и в един прекрасен ден те отново ще се окажат на улицата срещу хората, върху които са оказвали натиск. Палачи срещу жертви. А когато палачът е човек, облечен в цялата власт на държавата, жертвата е самата държава. Дано да го знае.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
