Стефан Цвайг е казал, че за силата на човешкия дух се мери по това, колко истина за себе си може да понесе. Позицията на България за вероятни връзки на атентата от Сарафово с ливанската "Хизбула" предизвика нестихващи коментари "за" и "против". Пролича разделението, неприемането на доводите, съмнението в задкулисна игра и двойни стандарти не само у нас, но и по света, дори и между съюзници в НАТО и ЕС. Не бива да се учудваме, че тези спорове ще продължават, защото това е сцената на "голямата игра". И на въпроса кога това ще свърши Ръдиър Киплинг е отговорил: "Когато всички умрат"!
Кои са темите, по които и двете страни нямат различия?
Всички спорещи в България не отричат, че светът след края на Студената война се промени. Вакуумът на блоковото противопоставяне бързо беше зает от тероризма. Всички по света са наясно с истината, че тероризмът е заплаха, и я обявиха като приоритет за националната си сигурност. А ние в България колко от нея успяхме да приемем?! Какво се направи в годините за осъзнаване на новата ситуация, каква стратегия беше изготвена, какви сили и средства бяха отделени за адекватност на държавата ни и каква е ползата за нас? Впуснахме се в успокояващата теза, че сме остров на стабилността и нямаме противоречия с никого. Спомням си още един остров, Бали. Това място наистина е райско, дори с наличието на райските птици. Но нищо не попречи да бъде взривен най-големият им хотел с почиващи чуждестранни туристи. Не защото не е водена балансирана външна политика. А защото е т.нар. мека цел.
Ето, виждаме и другия консенсус. Всички партии, както и всеки българин е убеден, че България беше избрана за атака точно защото е "мека" цел. Какво означава това? Нисък праг на преодоляване на системата за сигурност. Разхлабен пропускателен режим, пробива се дори от обикновени трафиканти на хора. Да погледнем какво преселение започва преди избори. Издирвани международни престъпници живеят с издадени от българските служби лични карти в страната ни.
Хронична управленска неспособност за изработване на решения. Девалвацията на необходимия ценз за заемане на висша държавна длъжност не е от сега. Съдебната система, нейната неефективност и зависимости, политически и финансови, е също пример за консенсус, че имаме проблеми. И те също не са само от сегашното правителство. Трудностите с избор на подходящи висши магистрати са показателни. Щрихи, оформящи профила на "меката" цел, даже клонящи към "пухкава".
Ще посоча и още един консенсус. Цялото ни общество е наясно, че ДС е била изключително ефективна система. Критици и потърпевши си го спомнят с болка и с право. Носталгиците с привкуса на "доброто старо време". Обаче всеки може да прочете в сайта на Комисията по разкриване на дейността на ДС и РУМНО документите за активността на българските служби спрямо международния тероризъм, независимо дали е бил "ляв" или "десен". Те са знаели предварително от външните си разузнавателни служби за пътуванията в НРБ на Карлос Рамирес Санчес-Чакала, Бадер-Майнхоф, Агджа и др. Нали не си мислим, че тези терористи са влизали с истинските си документи за самоличност?! Осъществявани са акции за неутрализирането им на територията на България, съвместно, забележете, с ФРГ - идеологическия им противник.
Службите тогава не са били "меки", но може би затова и страната не е била "мека" цел.
А сега да видим колко от тази истина можем да си позволим и колко от нея можем да понесем?! И нека не затъваме в полемиките за тоталитаризъм и либерализъм, а да чуем мнението, което никой от опонентите и фактите не отричат. Ефективността на държавата ни не е на нивото, което изисква времето. Превръщаме се в държава от третия свят, където нещата ни се случват изведнъж, сега, днес и случайно! И в тази истина няма никаква политика, само силата да я понесем. Тогава идват и решенията. Ще дам пример с цитат от спомените на директора по операциите на ЦРУ. Когато страната му е поразена от терора, той посочва един повратен момент в службите на САЩ. "На съвещанието при Дж. У. Буш след деня на атентатите от 11.09.2001 г. Тогава Президентът ме попита: От какво имате нужда? Отговорих: От старите и изпитани методи и хора! Имаш го! И за тези 30 сек ЦРУ се превърна от обслужващ властта придворен пудел в истинско бойно животно с инстинктите и призванието да защитава!"
А нашите служби ще имат ли своите 30 сек? Шегувате ли се?! Те вече 20 г. нямат закони! Списъците с работещите зад граница сами си ги предаваме услужливо в чуждите посолства, публикуваме ги периодично в интернет. Сега предстои ново оповестяване, абсолютно ненужно, но формално трябва да стане. Още един консенсус: "Хизбула" и Израел са в смъртоносна схватка. Тя се води по цялата планета с всички средства. В този контекст за нас като страна даже не е важно кой точно е нанесъл удара в Сарафово. По-важното е ние колко "меки" ще продължаваме да оставаме, защото те няма да спрат да се избиват навсякъде и с всичко, което им е под ръка. Докога ли? Както е казал Киплинг..."Докогато всички умрат!"
Не зная дали Цветанов вярва, като твърди, че след 18.07.2012 г. България не е същата. Но за нас като граждани е по-важно да не им позволим страната ни да остане същата.
*Авторът е бивш дипломат, член на УС на Центъра за мирни изследвания и политика за сигурност
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
