Случаят с атакувания от армията на "Ислямска държава" кюрдски град Кобани и бездействието на турската армия, заповядано от правителството в Анкара, е сравняван със случилото се в Сребреница през войната в бивша Югославия.
Двата случая обаче не са тъждествени. В Сребреница имаше само един батальон холандци, които в никакъв случай не можеха да се противопоставят на двете дивизии (една пехотна и една танкова), с които генерал Радко Младич удари мюсюлманския босненски град. Докато при Кобани струпаните на границата няколко турски пехотни и танкови дивизии, подкрепени от мощна артилерия и авиация, могат да ометат силите на "Ислямска държава" само за няколко часа. Но не го правят. Защо? Защото Турция воюва вече половин век с кюрдите, които искат да си правят държава на нейните западни територии, като искат да ги откъснат от турската държава. Претенциите всъщност са за територията на половин Турция. И "нейните" кюрди, обединени в ПКК, получават въоръжена помощ от кюрдите в Сирия, Ирак и Иран. Каквато е сметката и на Анкара да спаси силната кюрдска въоръжена групировка, бранеща Кобани. Ако я спаси, каква е гаранцията, че тя след време няма да започне въоръжени действия в самата Турция. Със стопроцентова сигурност прогнозирам, че Анкара ще започне сухопътна операция едва когато джихадистите превземат Кобани и ликвидират десетки хиляди кюрди - бойци, но и жени и деца.
Случаят "Кобани" обаче е напълно аналогичен със случая "Варшава" през 1944 г.
След мощната настъпателна операция "Багратион" руската армия разгромява немската група армии "Център" в Беларус и Източна Полша и в края на юли достига до покрайнините на Варшава. Сталин, естествено, смята да постави комунистическо правителство в полската столица, но въоръжените сили на комунистическата партия - Армия Людова, там са едва 10 000. А силите на законното полско емигрантско правителство в Лондон - Армия Крайова - над 200 000 души.
На 1 август 1944 г. полското правителство в Лондон заповядва на силите си, концентрирани във Варшава, да се вдигнат на въстание. Целта е ясна: когато русите влязат във Варшава, да заварят там полско правителство и армията му и така да бъде предотвратена комунизацията на Полша.
Сталин побеснява. И заповядва на командването на Червената армия да спре настъплението. САЩ и Великобритания бурно протестират, тъй като немците започват да избиват както леко въоръжените въстаници, така и мирното население на Варшава. Сталин хладнокръвно отговаря, че комуникациите са се разтегнали, че предните части на русите са изморени и частично обезкръвени, че нямат достатъчно боеприпаси. Необходимо му било да поправи пътищата в тила, да попълни предните части с бойци и боеприпаси. Преждевременно настъпление рискувало да претърпи катастрофа, както веднъж се случило през 1920 г. и то точно пред Варшава. Във всичко това има нещо вярно, но все пак Сталин можеше да организира мощен артилерийски и въздушен бараж над Варшава, както и отделни части да преминат Висла и да окажат не толкова военна, колкото психологическа помощ на въстаниците. Сталин не го направи и остави немците да избият варшавяни, а градът - да бъде сринат до основи. Любопитен факт е, че SS дивизията, командвана от генерал Бах-Зелевски, която свърши тази работа, бе комплектувана в преобладаващата си част от дезертьори от Червената армия - украинци най вече, но и руси, беларуси, казаци и т.н.
Едва през януари 1945 г. когато Варшава е вече в развалини, Червената армия преминава в настъпление, превзема града и поставя там за 45 години правителство на Москва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
