Валери Рачев,
външнополитически наблюдател
Трудно е веднага да се прецени доколко мирното споразумение в Минск наистина ще доведе до прекратяване на огъня, след като имаме прецедента от миналата година. Тогава предишното споразумение се превърна в повод за ожесточаване на военните действия и няколко хиляди души бяха избити след неговото подписване. Има доста неясноти около срещата в Минск, като това защо лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция не са сложили подписите си под споразумението, а го парафираха хора на по-ниско равнище от руска и от украинска страна. Изглежда, има детайли, които не дават пълни гаранции за необратимостта на мирния процес. В противен случай всички лидери биха искали да се превърнат в знаменателни миротворци, докато в случая има нещо недоизказано. Примирието е твърде комплицирано и включва най-различни действия - някои са лесно контролируеми, други не толкова. Има клаузи, които предвиждат установяването на пълен контрол над територията на Украйна, включително и върху границите откъм Донецка и Луганска области от страна на правителството в Киев до края на 2015 г., което е изключително важен въпрос, но пък е и доста сложен.
От гледна точка на сепаратистите има изискване да се разоръжат всички незаконни формирования, което също е източник на напрежение. Мисля, че по-лесно ще бъде изпълнено изискването за изтегляне на тежките въоръжения, защото те са лесноконтролируеми и всичко може да бъде проверено. Докато другите процеси са много сложни. Интересното е, че не е предвидено вкарването на миротворчески сили. Разчита се, че двете страни ще спазват споразумението, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ ще установява доколко то се спазва. Факт е, че при предишното споразумение силите на ОССЕ, които трябваше да следят за неговото спазване, бяха недостатъчни.
Ако сега говорим за контрол върху изпълнението на договора във всичките му етапи, то ще е нужна една много мощна мисия на ОССЕ. Имаме буферна зона, процес на изтегляне на тежки оръжия, прекратяване на огъня, разоръжаване - всичките тези събития трябва да се случат едновременно.
Правителството в Киев се натоварва с конституционни промени, които няма да бъдат постигнати лесно. Президентът Петро Порошенко може да е поел ангажимента, но всичко това трябва да мине през Върховната Рада и е много сложно да се предвиди как парламентът ще събере мнозинство от две трети, за да одобри всички необходими изменения. В самата украинска конституция има положения, които забраняват такъв тип промени, откриващи пътя към териториалното разпадане на страната.
Тук не става въпрос да се пипне тук и там основният закон на Украйна, а да се вкара нов дух в конституцията. Освен това подобни поправки по силата на конституцията подлежат на одобрение чрез последващ референдум.
Една от главните цели на Владимир Путин е постигането на конституционна промяна на статута на двете източни области, за да няма връщане назад. Когато Донецк и Луганск се сдобият с особен конституционен статут, те ще станат почти независими в своето управление. Винаги ще е възможно с подзаконови актове техният суверенитет да се увеличава и увеличава. Вижте какъв е статутът на Кюрдистан в Иракската държава - остават много малко елементи, които им пречат да бъдат напълно суверенни. В Минските споразумения има положения, които дават на Донецк и Луганск право на ориентация за икономически избор. Според мен това означава, че те имат перспективата да се присъединят към Евразийския митнически съюз, а оттам нататък те ще встъпят в нови икономически и политически отношения. Не съм оптимист за бъдещето на споразумението, тъй като то е изключително тежко за украинската държава и народ, тъй като всичко минава през референдум. Най-хубавото ще бъде, ако постигнатата договореност сложи край на кръвопролитията. Мирът би бил най-голямото постижение от преговорите между четирите държави. Липсва конкретика също и дали ще бъдат прекратени незабавно санкциите срещу Русия, или те ще бъдат вдигнати едва след като основните клаузи на споразумението се изпълнят - това е стратегическият въпрос в отношенията между Запада и Русия. В цялата картина остава открит и проблемът с Крим. Не става ясно полуостровът зачеркнат ли е окончателно от картата на Украйна, как ще се интерпретира въпросът за Крим при изготвянето на промени в конституцията по повод на Донецк и Луганск. Важно е дали и там ще се въведе същият статут, след като миналия март Крим беше анексиран с военна операция от страна на Русия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
