Как да излезем от украинската криза

Как да излезем от украинската криза | StandartNews.com

Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ


"Вашингтон пост"


В публичните дискусии за Украйна се говори само за конфронтация. Но знаем ли накъде вървим? В живота си съм видял четири войни, започнати с голям ентусиазъм и обществена подкрепа, и за нито една от тях не знаехме как да я завършим, а от три в крайна сметка се оттеглихме едностранно. Тестът в политиката е как една война завършва, а не как започва.

 

Украинският проблем твърде често се представя като премерване на силите: дали Украйна ще се присъедини към Изтока, или към Запада. Но за да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, а да функционира като мост между тях.

 

Русия трябва да приеме, че ако се опитва да наложи на Украйна статут на сателит, с което отново да премести руските граници, това би обрекло Москва на исторически повтарящи се самоизтощителни цикли от реципрочни сблъсъци с Европа и със САЩ.

 

Западът, от своя страна, трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна. Руската история е започнала от т.нар. Киевска Рус. Руската православна религия е тръгнала оттам. Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а техните истории са взаимосвързани още преди това.

 

Украинците живеят в страна със сложна история и многоезична структура. Западната част е предимно католическа, източната - предимно православна. Западната говори украински, а източната - предимно руски. Всеки опит на едното крило на Украйна да доминира над другото - както се случва сега - води в крайна сметка към гражданска война и разцепване.

 

Виктор Янукович и главният му политически противник Юлия Тимошенко представляват двете крила на Украйна и не желаят да споделят властта. Една умна американска политика към Украйна би търсила начин тези две фракции в страната да си сътрудничат. Ние трябва да търсим помирение, а не хегемония на една фракция. Нито Русия, нито Западът, а още по-малко различните фракции в Украйна, се ръководеха от този принцип. Русия няма да успее да наложи военно решение, без да се самоизолира във време, когато много от границите й са несигурни. За Запада демонизирането на Владимир Путин не е разумна политика, а алиби за липса на такава.

 

Путин трябва да разбере, че каквито и да са тежненията му, политика на налагане със сила ще има за резултат нова студена война. САЩ, от своя страна, трябва да избягват да третират Русия като някаква аномалия, която търпеливо трябва да бъде обучавана на правила за поведение, установени от Вашингтон.

 

Лидерите от всички страни трябва да се върнат към проучването на възможните изходи, а не да се състезават кой е по-велик. Ето как аз виждам един възможен изход, съвместим с ценностите и интересите на сигурността на всички засегнати страни:

 

1. Украйна трябва да има правото свободно да избира своите икономически и политически обвързвания, включително с Европа.

 

2. Украйна не трябва да влиза в НАТО. Заех тази позиция преди седем години, когато въпросът бе поставен за последен път.

 

3. Украйна трябва да има свободата да създава всякакво правителство в съответствие с изразената воля на народа си.
Умните украински лидери биха избрали политика на помирение между различните части на страната си. В международен план те трябва да се стремят към позиция, близка до тази на Финландия. Тази страна яростно отстоява независимостта си и сътрудничи със Запада в повечето сфери, като внимателно избягва всякаква институционална враждебност спрямо Русия.

 

4. Несъвместимо с правилата на установения световен ред е Русия да анексира Крим. Но трябва да се намери начин отношенията на Крим с Украйна да не бъдат поставени на основа, заредена с толкова напрежение. За тази цел Русия би признала украинския суверенитет над Крим. А Украйна трябва да подсили автономията на Крим чрез избори с присъствието на международни наблюдатели.
Това са принципи, а не рецепти. Хората, които познават региона, ще разберат, че не всички те ще се харесат на засегнатите страни. Тестът е не абсолютна удовлетвореност, а балансирана неудовлетвореност. Ако не се постигне някакво урегулиране, базирано на тези или на сходни елементи, плъзгането към конфронтация ще се ускори. И до нея ще се стигне доста скоро.

(Със съкращения)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай