Неделя,

Истината за проблема "Южнокитайско море"

От: Администратор -
1420
Истината за проблема "Южнокитайско море"
A
A
A

Ще продължим да допринасяме за мира и развитието на региона

Дзя Ли,
Заместник-ръководител на мисията при Посолството на Китайската народна република
в Република България

Напоследък проблемът "Южнокитайско море" привлече много внимание и голямо медийно покритие. Някои от моите приятели от България също от време на време ме питат какво се случва там. Така че с настоящото бих искал да споделя някои истински факти за историческия фон и произход, както и някои исторически данни за островите в Южнокитайско море и позицията на китайското правителство по този проблем.

За да запази обективността, безпристрастността и логичността по проблема с Южнокитайско море, човек трябва да достигне до първопричините на проблема и да ги представи в перспектива. Затова бих искал да започна с историята на Китай и Южнокитайско море.

Островите и рифовете в Южнокитайско море са били китайски територии от древни времена. Китай е първият, който открива, дава име, развива и упражнява юрисдикция върху островите в Южнокитайско море. Най-ранното откриване от китайския народ на островите в Южнокитайско море може да бъде отнесено до Династията Хан. Китайският народ започнал да развива островите и да се занимава с риболов на тях още от началото на Династията Мин. Пътеводителят от 1868 г. за Южнокитайско море съдържа описания за дейностите на китайските рибари на островите. Според него "рибари от о. Хайнан посетили островите и рифовете Джън-хъ и се хранели с морски краставици и миди, когато достигнали дотам. Следи от рибарите са открити на всеки остров от островите Нанша, а дори някои от тях останали да живеят дълго там. Всяка година имало малки лодки, които отплавали от остров Хайнан за островите Нанша, за да обменят ориз и други стоки за ежедневни нужди, за морски краставици и миди от рибарите там. Корабите отплавали от остров Хайнан през декември или януари всяка година и се завръщали, когато започвал югозападния мусон."

Пътната карта е друго силно доказателство за развитието на островите в Южнокитайско море от китайския народ още от времето на Династиите Мин и Цин. Пътната карта служела за навигационно ръководство на китайските рибари за техните пътешествия до островите Сиша (или Параселските острови) и Нанша за производствените дейности там. Пътеводителят е резултат от колективната работа на много хора въз основа на опита от навигацията. Първата Пътна карта е била написана през династията Мин и е била подобрявана постоянно след това. Тя показвала навигационните маршрути от Чинлан, провинция Уънчан, острова Хайнан, и пристанището Танмън на провинция Чионхай до различните малки острови на Параселските острови и островите Нанша.

Островите минали под юрисдикцията на Китай по време на Династията Юен. Географската книга за историята на Династията Юен и картата на територията на династията с илюстрации включват островите, ръководени от династията. Историята на Династията Юен включва описания на морските пазачи и дейностите по проверка от страна на флота на островите през Династията Юан. Следващите китайски правителства упражнявали продължителна юрисдикция над островите.
Историята говори сама за това кой притежава тези острови в Южнокитайско море. Тогава как са възниквали споровете за тях?

Още от 70-те години на 20. в. някои страни са се опитвали да претендират за природните ресурси в Южнокитайско море. Точно по това време някои страни започнали да имат териториални претенции. Така са предизвикани споровете.
Гореспоменатите дейности, които предизвикали териториалните спорове между Китай и съответните страни, нарушават Хартата на ООН и международното законодателство, териториалния суверенитет на Китай и морските му права и интереси. Китайското правителство винаги твърдо се е противопоставяло на тези действия и e правило официални постъпки и протести към тези страни.

Китай де факто е жертва на проблема "Южокитайско море". За да се запазят мирът и стабилността в Южнокитайско море, обаче Китай демонстрира сдържаност и се придържа към разрешаването на съответните спорове чрез мирни преговори и консултации въз основа на спазване на историческите факти и международното законодателство, включително Конвенцията на ООН по морското право (наричана по-долу за краткост "Конвенцията").

Китай и съответните страни, включително Филипините, достигат до серия от двустранни спогодби, при които става ясно, че и двете страни се договарят и задължават да разрешат споровете си за Южнокитайско море чрез приятелски консултации и преговори. И "Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море", подписана от Китай и Филипините, ясно посочва, че териториалните спорове и тези за юрисдикцията ще бъдат разрешавани мирно от суверенните държави директно чрез приятелски консултации и преговори.

Но, пренебрегвайки всичките факти и съществуващите споразумения, Филипините започват арбитражно дело срещу Китай за разрешаване на споровете в Южнокитайско море през 2013 г. Китайската страна нито приема, нито участва в арбитражното дело, което е започнало едностранно и наложено от Филипините за споровете в Южнокитайско море.

Предметът на арбитражното дело, започнато от Филипините, представлява неразделна част от морските граници между Китай и Филипините, и като такова, може само да бъде разглеждано в рамките на тези граници и във връзка със съответните права и интереси, които имат засегнатите страни в съответствие с Конвенцията, общото международно законодателство и историческата и дългогодишна практика в региона.

Очевидно, Филипините не търсят от Арбитражния Трибунал решение, свързано с морските граници, а решение между другото, при което някои морски характеристики да са част от Филипинската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) и от континенталния шелф, и според което Китай незаконно се намесва в упражняването на суверенните права на Филипините в ИИЗ и континенталния шелф. Претенциите на Филипините в действителност покриват основните аспекти и стъпки при правене на морските граници. Ако Арбитражният трибунал успее да разреши съществено претенциите на Филипините, той ще се отнесе към де факто разграничаване на морските граници.

Като започват задължително арбитражно дело в този момент, Филипините застават срещу общото желание и съвместните усилия на Китай и страните-членки на АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия). Тяхната цел не е, както Филипините твърдят, да се търси мирно разрешаване на проблема "Южнокитайско море", а по-скоро чрез отнасяне към арбитраж, да наложат политически натиск върху Китай, така че да отхвърлят законните права на Китай в Южнокитайско море, чрез така наречените интерпретация и приложение на Конвенцията, и да търсят разрешаване на проблема "Южнокитайско море" по собствен начин. Това със сигурност е неприемливо за Китай.

Като напълно осъзнават, че претенциите им всъщност се отнасят до териториалния суверенитет, че Китай никога не е приемал задължителните процедури по отношение на тези спорове и че има съществуващо споразумение между двете държави за разрешаване на техните спорове съответно чрез преговори, Филипините въпреки всичко започват, едностранно, задължителните процедури по арбитраж. Това със сигурност нарушава съответните условия на Конвенцията и пречи на мирния процес на разрешаването на споровете.

Дори да приемем в името на спора, че предметът на арбитража засяга интерпретацията и прилагането на Конвенцията, той все пак е неразделна част от разграничаването на морските граници, дори след като е изключен от Декларацията на Китай от 2006 г. в съответствие с Член 298 от Конвенцията за задължителните процедури за разрешаване на спора и не подлежи на арбитраж.

Правото на Китай да избере свободно начина за разрешаване на спора трябва да бъде напълно уважено и неговото отхвърляне и неучастието в този арбитраж, са солидно залегнали в международното законодателство.

Предвид посоченото по-горе и в светлината на очевидната липса на юрисдикция от страна на Арбитражния трибунал, правителството на Китай реши да не приеме и да не участва в това арбитражно дело, за да запази суверенното право на Китай да избере начините на мирно разрешаване чрез свободна воля и да спази Декларацията от 2006 г., а също така да запази авторитета и правотата на международния правен режим за океаните.

Едностранното иницииране на това арбитражно дело от Филипините няма да промени историята и фактическия суверенитет на Китай над островите в Южнокитайско море и съседните води; нито ще разколебае решителността и твърдостта на Китай да защити суверенитета си и да спази съответните морски права и интереси; няма и да засегне политиката и позицията на Китай да разреши споровете в Южнокитайско море чрез директни преговори и съвместна работа с другите държави в региона, за да се запази мирът и стабилността в Южнокитайско море.

Напоследък "свободата на навигацията" стана гореща тема. Зная, че някои от нашите приятели в Европа са загрижени много за това. Действителността е, че повече от 100 000 плавателни съда преминават през Южнокитайско море всяка година. Нито един от тях не се е сблъсквал с проблеми в свободата на навигацията. Всъщност, Китай има най-голямо крайбрежие в Южнокитайско море. По-голямата част от енергийните доставки и търговия на Китай преминават през Южнокитайско море. Това означава, че Китай повече от всяка друга страна има интерес за свободата на навигацията и въздушните маршрути в Южнокитайско море.

В продължение на много години Китай е стабилна сила в запазването и поддържането на регионалния мир и стабилност. Установяването на приятелски отношения и партньорство със съседните страни е топприоритет в политиката на Китай. Китайският народ обича мира. Също така развитието на Китай се нуждае от мирна среда. В последните три десетилетия, мирът и стабилността дават шанс на Китай да се индустриализира със скорост и мащаб, които са безпрецедентни в човешката история. Този напредък на Китай може да се обясни с мирната и стабилна среда предвид съседите и останалите страни. Китай ще продължи да допринася към мира и развитието на региона и на Южнокитайско море. Искрено се надяваме в Южнокитайско море да се установи приятелство, сътрудничество и мир.

Платена публикация


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички