Докато по улиците и стадионите на Франция продължава да се води футболната европейска война, един рецидив на студената война вдигна адреналина на обществото не само в България, но и в целия черноморски регион. И създаде за миг впечатлението, че едва ли не сме на прага на гореща схватка между НАТО и Русия. Става въпрос за все още неясно от къде пръкналата се идея за създаването на общ флот на черноморски държави, насочен против Москва. С участието, разбира се, и на американски бойни съдове. Без които дори обединените ескадри на Турция, България, Румъния и Украйна няма да издържат на руски удар повече от времето, нужно на един софиянец да стигне по магистрала "Тракия" до въпросното море.
На пръв поглед идеята за комшийската флотилия се вписва в общия контекст на съществуващото напрежение между Русия и Запада. За черноморските държави страховете са подсилени и от анексията на Крим, с което руският Черноморски флот се завърна на изходните си стратегически позиции от съветско време. До колко обаче са реални тези страхове, е друг въпрос.
Проблемът е дали самата идея за обща флотилия дава повече сигурност на евентуалните участници в нея,
или по-скоро налива масло в огъня
Както се изрази и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, маневрите на НАТО в източните страни членки на Алианса само разпалват напрежението. Той ги определи също като "дрънкане на оръжие" и "гръмка военна реторика", която само ще влоши отношенията с Москва. Същото може да се каже и за недомислената флотилия, в която София и Букурещ щяха да бъдат в ролята на поддържащи мажоретки на турския флот.
А и идеята, че Русия ще щурмува с кораби и подводници страни членки на НАТО е доста абсурдна. Външнополитическата експанзия на Кремъл днес има определено икономически измерения. Това с особена сила важи и за черноморския район, където са съсредоточени големите амбиции и проекти на Москва в областта на изграждането на газопроводи и нефтопроводи.
За какво да се правиш обаче на адмирал Ушаков или адмирал Нахимов, когато имаш "Газпром" и "Росснефт"?
Балканските лидери бързо разбраха, че става въпрос за някакъв гаф. Нашият премиер Бойко Борисов първи отхвърли идеята за обща флота, като обясни, че в Черно море трябва да плават яхти с туристи, а не бойни фрегати.
Румънският президент Йоханис също побърза да отрече подобни планове, обяснявайки, че става въпрос просто за поредните съюзнически маневри. Турският президент Ердоган пък обяви програма от 9 точки за нормализиране на отношенията на страната му с Москва, стигнали до точката на замръзването след свалянето на руския самолет.
Друг е въпросът, че черноморските държави
могат да правят каквито си искат морски учения
включително с участието на кораби на своите съюзници. И тук нещата опират и до прословутата конвенция от Монтрьо, подписана през далечната 1936 г. и утвърдена от тогавашното Общество на народите, на която се базират и всички руски протести против присъствието на американски или други натовски кораби в Черно море. Тя е прекалено остаряла, най-вече от гледна точка на съвременните военни технологии. В нея се говори за тонажи и калибри на оръдията, което вече е безсмислено - днес два пъти по малък по водоизместимост кораб носи ракети, които могат да изпратят на дъното цяла ескадра от онези години. Да не говорим за съвършено новите геополитически реалности и в Европа, и в района. Може би именно една нова конвенция е начинът, по който да се гарантира сигурността на всички живеещи по бреговете на Черно море вместо да се размахват плашилата на флотилии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
